Атанасовден е християнски празник, на който се почита паметта на Свети Атанасий Велики. Българската православна църква го отбелязва на 18 януари.
В народните вярвания Свети Атанас е представен като властелин на снеговете и ледовете. "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта" - казват българите. Счита се, че от този ден нататък зимата започва да си отива.
Облечен с копринена риза, той отива в планината на своя бял кон и се провиква: "Иди си, зимо, идвай, лято!" Затова и празникът е известен като "Среди зима".

Атанасовден, както и Антоновден, се почита като патронен празник от ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник за умилостивяване на чумата , шарката и синята пъпка (антракс). За умилостивяване на шарките се пекат питки, които се надупчват с вилица.
В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, пеят, играят хора.
Днес жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им. Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие.

Честит Имен ден!