Джордж Буш буквално изпя своята прощална песен пред елитни американски журналисти и VIP гости на традиционната годишна вечеря на клуб "Гридайрън" във Вашингтон. Песента на Буш с негов текст бе в кънтри стил с музиката на Green Green Grass of Home на Том Джоунс. В нея бяха възпети кучето му Барни със златното сърце, вицепрезидентът Дик Чейни и държавният секретар Кондолиза Райс. Публиката бе силно изненадана от появата на Буш и искрено се забавляваше с певческите му възможности.
Клубът "Гридайрън" е най-старата организация на журналистите във Вашингтон. Той е основан през 1885 г. На традиционните му годишни вечери присъстват шефове и главни редактори на вестници и други медии, специално поканени за голямото светско събитие. На тези банкети журналистите пеят песни и разиграват скечове, иронизиращи политиците. Никой не е пощаден от хумора им. Този път обаче голямата изненада на вечерта бе президентът. С музикалния си дебют в края на втория и последен президентски мандат Джордж Буш спечели симпатиите на подбраната публика от 600 гости в строго официално вечерно облекло. На предишните сбирки на престижния журналистически клуб Джордж Буш произнасяше речи. Но сега за първи път се качи на сцената, за да пее, отбеляза Ройтерс. Президентът използва мелодията на "Зелената трева на моя роден дом" (Green, Green Grass of Home), популярна в изпълнение на Том Джоунс, като шеговито промени текста. Пеейки леко фалшиво, той разказа как копнее да се върне при кафявата (прегоряла на слънцето) трева на родния си щат Тексас, как слиза от самолета, а там го чакат мама и татко и кучето Барни "със златното сърце и медения дъх" (Down the lane I look and here comes Barney, heart of gold and breath like honey).
Буш сподели как сега, когато Белият дом вече е почти зад гърба му, той отново е безгрижен. "Сега не се тревожа за кризата с ядрения потенциал на Пхенян", изпя Буш. След това спомена с благодарност някои от най-близките хора в неговия екип - на първо място държавния секретар Кондолиза Райс и вицепрезидента Дик Чейни. "Поглеждам надолу по пътя. Там се разхожда Дик Чейни с някакви документи. Той отказва да ми ги предаде, говори ми за някакъв саудитец, петролен богаташ." For there's Condi and Dick, my old compadre, talking to me about some oil rich Saudi, but soon I'll touch the brown, brown grass of home, рецитираше Буш.
Президентът не пропусна и закачките към журналистите, на които той смята, че ще им липсва, защото са свикнали да го тормозят с неудобните си въпроси. Буш се обърна към тях със заключителния куплет: Yes, you're gonna miss me, the way you used to quiz me. Той завърши припева с It's good to touch the brown brown grass of home под бурните ръкопляскания на гостите, които се изправиха на крака.