Журналистката Маргарита Михнева даде уникално лично интервю за в. Супер 19’.

Щастлив човек ли сте?

Не мога да кажа, че съм щастлива. Но не съм и нещастна. Щастието означава сбъднати мечти, а аз нямам такива.
Около мен е жестоката реалност... При тези обстоятелства може да е щастлив само глупакът.

А какво е щастието за Вас?

Всъщност няма щастие. Сремежът към щастието е може би щастие.Така погледнато, съм щастлива, защото продължавам да се стремя...

А любовта? Колко важна е?

Най-важното нещо в моя живот е любовта. Без любов човек не може да живее.

Какво значение имат парите за Вас?

Парите винаги имат значение, но за мен те никога не са били цел. Защото щастието е извън парите.

Защо пак без работа? Обидена ли сте?

В Канал 3 мога да говоря това, което искам. Но Сашо Диков иска с акордеон да свиря Бетовен! Никой не ще да разбере, че разследващата журналистика е скъп телевизионен продукт. Неслучайно в цял свят зад тези журналисти стоят институции. Държавата има интерес от тяхната работа. У нас това не може да стане. Тук, вместо разследващи журналисти в националните медии, работят агенти под прикритие. Смятам, че Бойко Борисов трябва да ги огласи. Аз не говоря за служителите на Шесто управление. Говоря за колегите на Алексей Петров. Някак си не върви на тези готованковци да им дават сводките на МВР и ДАНС и те ги просват тутакси на първите страници. Разследващата журнаристика е коректив на управляващите. Тя е опозиция. Всеки, който работи това, знае, че е една малка смърт. Но това е голяма и страшна тема. Бойко Борисов трябва да я започне.

Има ли нов мъж в живота Ви?

Мъже много. Партньор нямам.

Как се отнасяте към клюките по Ваш адрес?

Нека говорят. Не обръщам внимание, а и нямам време. Но иначе е забавно да прочетеш за себе си глупости. Толкова работа имам и тя е по-занимателна от измислиците. Най-сладката истина е документът. На това съм посветила живота си. Клюките са излишната част от нашия живот. Истина ни липсва. На нея съм се посветила.
Не знам дали добре си върша работата. Това ще кажат други. Аз нямам никакви претенции, че съм най-добрата. Въпросът е, че съм съвестна.

За какво се молите най-често?

Аз, към Бог рядко се обръщам. За щяло и нещяло не го занимавам.
Ако се моля, моля се на себе си – да издържа!

За какво не може да си простите?

За много неща. Така съжалявам за десетки мигове в моя живот... Пропуснах безброй моменти да бъда щастлива. Просто не стана... Съдба! Така е рекъл Господ.

А кое е най-голямото Ви постижение?

Раждането на дъщеря ми. Това е най-доброто ми предаване.

С какво печелите хората?

Аз съм личност, която е противоречива. Не мисля, че умират за мен!
Това, което знам е, че съм мразена. Интересното при мен е, че всички хора, на които съм помогнала, после са ме намразвали. Поговорката направи добро изяж...всички знаят какво - работи. Това е някакъв синдром на българина. Не държа да бъда обичана, аз искам да бъда разбирана.
Мои колеги изписаха хиляди страници, без да са чели едно дело... А истинската журналистика е  тъжно и самотно бягане на дълги разстояния.

Коя е най-голямата Ви загуба в живота?

Животът ми е низ от загуби! Емоционални и професионални. На материалните не обръщам внимание. Много материални загуби имах, но те не са важни. Най-много ме е боляло от любов и за работа. Аз не познавам друг в България, който да е уволняван 8 пъти... и да има заведени срещу него 25 дела! Чудя се мъж ли съм, жена ли? Не мога да издържам повече. Всяка душа има някакъв праг! Един ден си казваш - повече не мога...
 Моето поколение журналисти оставяше следа и във всеки материал част от сърцето си. Всеки репортаж е малка смърт.
Господ взема душата ми на части.

Кои са истинските Ви приятели?

Имам много близки приятели в България, но за съжаление по- верните  са в чужбина. Може би у нас познатите са повече.

От какво искате да предпазите дъщеря си?

Радвам се, че тя живее в друга държава, в друг свят. Тя е гражданин на Швейцария. Сблъсъкът между двете страни е цивилизационен. Ако можеше с крадене да се живее, швейцарците първи щяха да го направят. Но те са разбрали, че трябва ред и дисциплина, за да има богати хора. А ние още сме на етап крадене. Няма да стигнем далеч по този начин. Кредити и далавери...
Безредие, което не може да трае безкрай.

За какво тъгувате?

За пропуснати мигове обич.

Помните социализма – бяха ли хората тогава по-свестни?

Ние сме едни и същи. Но един народ, който 50 години е живял под ботуша на комунизма, не може за една вечер да си промени мисленето. Много поколения трябва да се сменят... и да растат без комунисти и ченгета.

Кое според Вас е непоправимо?

Много неща са непоправими. Непоправим е манталитетът на хората. Непоправимо е, ако си невъзпитан... Съдебната система се задъхва от дела. Вместо да работим, ние се съдим, а в затвора – само кокошкарите. Всички баровци – невиновни!

Кое е непростимо?

Не прощавам мързела и лъжата. Те между другото вървят заедно. Който не работи, той лъже и краде. Благодарение на моята нетърпимост към мързела и лъжата патя в живота.