На всеки друг освен на Жулиет Бинош сив плетен пуловер, завързан широко около врата и с вълнени ръкави, клатещи се като съсухрени ръце от гърлото, би изглеждал абсурдно. Но това е най-известната днес актриса във Франция; жената, която е погледнала Холивуд, свила е рамене и е казала не; жената, която, приемайки на фестивала в Кан своята награда за най-добра актриса в “Точно копие”, бе украсила своята бяла бална рокля с голям знак с името Джафар Панахи - ирански режисьор, пратен в затвора за това, че “правел грешния тип филми”, и освободен под гаранция няколко дни след фестивала немалко и благодарение на кампанията на Бинош.

“Винаги съм била предпазлива в сегашния свят” – споделя тя. “Избягвах да ходя на партита и още от самото начало исках да защитя децата си от всичко отрицателно, съпътстващо живота на известните".

“Борбата с годините просто не работи” – заявява тя с пренебрежителен смях. “Мисля, че актрисите в крайна сметка носят голяма отговорност за лицата, които стават образец за подражание от жените. Но всъщност разбирам този страх – лесно е да си помислиш, че никога няма да работиш отново, ако изгубиш част от красотата си”.

Имало ли е в живота й момент, в който си е помислила това? “Всъщност аз никога не съм се считала за красива” – упорито повтаря актрисата. “Наистина никога. Смятам, че мога да променям външния си вид и да изглеждам по различни начини, но никога не съм гледала на себе си най-вече като на лице”.

Вниманието на феновете, режисьорите и козметичните гиганти не е променило това нейно мнение: “Чувствам се най-красива, когато съм щастлива, защото само тогава мога да се отърся от страха и просто да живея за момента. Когато хората не мислят за себе си, са най-красиви".

Въпреки че Бинош се присмива на глупостта на женската суета, тя смята снимките и роклите на червения килим за “забавна част от преживяването, на която се наслаждавам. И слава Богу, защото в противен случай щеше да е кошмар. Освен това имаш възможността да носиш дрехи на някои много талантливи дизайнери, които наистина са вложили част от душата си в тях.”.