Като деца през 1972 година /на снимката Емил Анчев и Андрей Слабаков, като млади „индианци”, в средата е техен приятел Жоро Савов, чийто баща е бил художник-постановчик в киното, момчето после става дипломат! – б. а./, заедно летуват в град Ахтопол, в прословутия Дом на Артистите.

Там таткото на Емо Анчев – Димитър, задено с цялото му семейство, от години ходели на почивка, по професия той е технически директор в Театъра  - Народна Армия, Сатирата, други... Бащата на Емо – Димитър Анчев и бащата на Андрей – легендарния, вече покоен, актьор Петър Слабаков, били запалени рибари и през деня неуморно клечали край брега на река Велека. Ето откъде идва страстта на ексцентричния режисьор Андрей Слабаков към риболова още от самото детство!... Тогава децата на двамата приятели си играят по цял ден  край брега на плажа, но по-често край родителите си, които ги учели на ум и разум в майсторството на риболова. Тогава Емо Анчев бил 4-ти клас, а Андрей, който е с 3 години по-голям от него в 7-ми!

 Децата си играли, играли и огладняли естествено, а вече било минало времето на указаните часове за закуска и те нямали друг изход, освен да „загладят косъма”, като го залъжат глада с малко бял ръчен хляб, докато дойде време за вечерята в Дома на Артистите в Ахтопол /обяда бил „плаващ” и единствено и само в ръцете на летуващите по това време! – б. а./.

Какво било учудването им, като разбрали, че татковците им „заграбили” целия хляб, с който направили достатъчно стръв за рибата, която очаквали да наловят итишли на брега на реката. Изгладнелите деца Емо /Анчев/ и Андрей /Слабаков/, тайно се промъкнали зад гърбовете на бащите им  и започнали да „подяждат”  рибата, като опустошили почти цялата хлебна стръв. Накрая Патър Слабаков ги спипал едно хубавичко и със специфичния за него глас казал на бащата на Емо Анчев: „Ееех, Мите, Мите, цар глад, цар глад!”

Така завършила тази „риболовна” история от детството на Емил Анчев и Андрей Слабаков, които в последствие се превъплътили на индианци /виж снимката! – б. а./ и така намерили начин да запълнят времето и почивката си без да пречат и дасаждат на бащите им, които били едни от най-печените рибари  в бранша по онова време.