Кой с кого говори по телефона и кой с кого се среща вече не са само теми от тийнейджърско клюкарене. Цялата държава се интересува от това, което мой показва и колко ни е акълът.
Румен Петков се бил срещал с дупнишките баровци, познати като Братя Галеви в медиите и Галевци по техния край. Компания им бил правел Алексей Петров. Как може такова нещо, възмущават се чисти като сълза хора като ген. Атанас Атанасов и Георги Коритаров.
Само да си спомним, че преди десет години ген. Бонев като министър на вътрешните работи беше поканил Маргините, Руснака, Жоро Илиев в сградата на МВР на разговор. Да си спомним още, че такива личности като Пашата и Петров не само са се срещали, ами са старите приятели, съдружници и съратници на Бойко Борисов, който май прави добре, че като никога гледа да си трае по темата.
Значи едни може да се срещат с когото си поискат, а други – не! Иначе казано: едните целите в бяло, пък другите омазани.
Все едно дали Румен Петков ще бъде бос на МВР или не. Трябва да е камикадзе онзи, който ще поеме поста след него. Или някой като Мими Йорданов, който и до днес е пример за забавен министър.
По-важната тема е кой може да подслушва, когато си поиска и когото си поиска в една държава, която се има за европейска и демократична.
И кой следи като ревнива съпруга, когото пожелае, когато пожелае. В това число с кого и къде се среща и за какво си говорят.
Ето това вече никак не е нормално, защото напомня на Оруел. А не живеем през 1984 г.

Снимка: chambersz