През пролетта на 1885г. сформираният в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов Български Таен Централен Революционен Комитет (БТЦРК) се заема с активно пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публичните демонстрации.

На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов се срещат в Шумен с княз Александър I , провеждащ военни маневри в района на града.Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петко Каравелов.

Първоначалното намерение е Съединението да се обяви на 15 септември, но на 2 септември в Панагюрище започва бунт, овладян още същия ден от полицията.Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва  да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 5 септември няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре се придвижват към Пловдив.През нощта срещу 6 септември частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството.Съставя се  временно правителство, начело с Георги Странски и е обявена обща мобилизация.

След като княз Александър I подкрепя Съединението и след края на последвалата Сръбско-българска бойна, България и Османската империя постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия.

На този ден Българският народ дръзва да обяви своето Съединение, след като е отхвърлил правото на силните да се разпореждат със съдбата му.