“Първият милион” е задължителният въпрос в интервютата с олигарси като събирателен образ на онова, което наричаме първоначално НАТРУПВАНЕ на капитала. В България най-често тази операция се извършва с държавна собственост и малко помощ от неизперимите руски богатства.

Ще ви разкажем една удивителна история как обикновена счетоводителка от село Дъбово може да стане най-богатата жена в България като спазва рецептата. Пикантерията в случая е, че кой знае защо тя избира име на гейша на основната фирма, чрез която става пълната промяна.

Дали е възможно 3,5 милиона долара, с които ако си спомняте интервюто на банкера Цветан Начев беше купен винпром, а после пак с тях – акции в неговата банка, която му бе отнета, влизат в работа трети път – за придобиването на богата държавна фирма.

Но да оставим романтиката и спомените и да представим фактите, каквито ги е описала журналистката Анелия Бъклова:

“Златната ябълка ли е Лазур?

Дружеството е ключово. За повечето варненци Лазур беше истински октопод. Негова собственост след 10 ноември практически станаха всички обекти за търговия и услуги в града. Огромна част от кооперативните фирми във Варна и региона е дадена за управление на Лазур. Впоследствие по необясними дори за юристите механизми тези договори за управление са трансформирани в актове за собственост. Т. е. Лазур става собственик на това, което е управлявал.

Има и документи, според които някои от активите не са на Лазур. Но това не пречи впоследствие да бъдат продадени като негова собственост.
С разпореждане на Министерския съвет на 5 ноември 1991 г. държавна фирма Лазур - Варна е преобразувана заедно с дъщерните си звена в ЕООД Лазур.
Лазур е ключ за икономиката на града, което води до честите смени в ръководството му. Всеки нов министър слага свой човек на кормилото на фирмата.

През 1996 г. Лазур, която би трябвало да е силно печеливша, неочаквано се оказва в списъка за финансово оздравяване. Т. е. попада в изолатора. Според шефката на дирекция Финансово оздравяване в Министерството на финансите Весела Димитрова причината е или сериозна загуба, или огромният дълг по Закона за уреждане на необслужваните кредити, около $ 3 млн.
Парите са теглени за построяването на Делфинариума, който също е сред активите за десетки милиони долари на дружеството.

Още през 1995 г. Веселин Благоев като шеф на Агенцията за приватизация е открил процедура за продажба на Лазур. Продадени са десетки магазини, работилници, фризьорски салони, ателиета, битови комбинати, кафенета. Парите от продажбите отиват в сметките на Лазур. Събира се твърде сериозна сума - във валута и левове. Според Весела Димитрова парите са били точно толкова, колкото да покрият дълга по ЗУНК за делфинариума. Запознати обаче твърдят, че голяма част от сметката е попаднала в ръцете на

новите собственици, заради които очевидно се налага богатата фирма да се приватизира

Поглъщането на Лазур става на 21 юни 1999 г. Тогава шефът на АП Захари Желязков и Петя Баракова-Славова подписват договор, с който Феста АД купува 63% от Лазур. Феста плаща за 63% 6,3 млрд. лв. стари лв., което тогава са към 3 милиона долара.
Преди това АП иска 8 млрд. лв. Кандидати, кой знае защо, не се явяват. Цената е свалена и единственият кандидат Феста логично печели.
Ангажиментите, които поема, не са кой знае какви - да запази предмета на дружеството за 3 години, да поддържа персонал от 55 души, да инвестира $ 500 000.
Пак ви подсещаме за

онези 3,5 млн. в зелено, теглени като кредит от Нефтинвестбанк

Сметката за Лазур, както виждате излиза точно 3,5 млн. долара.
Срещу това бизнесдамата се сдобива с безценни имоти из цяла Варна, с пълни банкови сметки и с делфинариума. В договора няма забрана за продажба на акциите и активите на фирмата.