Господин Начев, разкажете как стана превратът в Международната ортодоксална банка и тя бе отнета от Вас от група миноритарни акционери в нея?

В началото искам да обясня накратко механизма, по който действа банковата система. Никое юридическо лице нямаше право да придобива повече от 5, а в момента над 10% от банка, ако не притежава предварително разрешение от БНБ. Затова фирмите Юкос и Феста взеха по 5% в Международната ортодоксална банка, а Петя Славова и Митко Събев като физически лица – по 1%. Пак според закона обаче цялата сделка е нищожна, понеже тези лица се оказаха свързани. Все едно, те придобиха акциите. Но тези акции бяха на приносител: даваха право на дивидент, но не даваха право на глас. Капиталът на банката беше разпределен 50% на такива акции и други 50% акции с право на глас. Естествено, акциите на приносител не се вписваха в книгата на акционерите, понеже всеки би могъл да ги представи. През 1997 г. беше гласуван нов Закон за банките, според който всички акции трябваше да станат поименни до 31 декември 1997 г., след като се регистрират. Нерегистрираните по закон ставаха нищожни. Как обаче една фирма без разрешение на БНБ да мине 5% от капитала като впише дори една поименна акция повече?

На какво основание съдът призна тези акции?

Уредиха го квесторите, които след това стана изпълнителни директори на банката – назначиха ги със заплати по 20000 долара и ги качиха на мерцедеси, което е корупционна практика. Проведоха незаконно Общо събрание на 8 април 1998 г. Питам: ако въпросното събрание отменя всички решения от 1997 г., тогава за какви акционери претендират, че са. Митко Събев навремето обясни решението на съда с липсата на книга на акционерите в банката. Което не отговаря на истината, тъй като въпросната книга бе предадена при проверка на банковия надзор, а освен това във всички съдебни регистрации и пререгистрации съдържат имената на акционерите.

Вие самият колко процента контролирахте?

При условията на скрито попечителство контролирах 88,98%. При увеличението на капитала през 1997 г. от 2,2 на 32 сегашни милиона лева се записа в книгата на акционерите запазеното право на учредител – акционер върху 28 681 000 акции от 30 000 000. Не само, че не съм им продавал нищо, но и тази емисия не е изпълнена. Беше много смешно, че въпросните лица искаха да се пишат акционери – учредители на банката. Как да стане, като банката е учредена през 1993 г., има лиценз от 1994 г., а Юкос (после Нафтекс) е регистриран през 1995 г!

Не се ли опитахте да си върнете банката?

По мой иск СГС ги обяви за нищожни, обжалваха. Все пак в петък, 13 октомври 2002 г. се върнах в моята банка, защото ВКС реши, че последвалите отстраняването ми решения са нищожни и в Държавен вестник бяха отписани всички решения на общи събрания след 1997 г. Възстановиха ме, влязох. Помня дори, че по онова време банката се охраняваше от ИПОН – фирмата на Бойко Борисов. В часа следобед влязох, в 5 Емилия Миланова – тогава подуправител на БНБ, ми прати квестори. Било борба срещу съдебния произвол. Квесторите, и те впоследствие бяха назначени за изпълнителни директори, признаха Петя Славова за управляващ на банката. Съдия Елка Пенчева еднолично отмени влязлото в сила решение на ВКС. Предната съдийка, вписала незаконно решение в банката беше Костадинка Наумова – днес един от членовете на ВСС, избрна по времето, когато приятелка на Петя Славова беше правосъден министър. В тази връзка сигурно не е случайно, че точно тази банка обслужва и агенцията по вписванията, а по време на Тройната коалиция – и повечето важни съдилища в страната, включително Варненския съд. Той пък се опита да узакони преврата в Петрол неотдавна.