Сега поддържате ли някакви по-близки отношения?
Не бих казала, че сме приятелки. Случвало ми се е да се сприятеля с други актриси след постановки или филм, но този случай не е такъв, просто се разминаваме.
След “Шивачки” спират ли те по улицата?
Не, не могат да ме познаят. Първо, защото се постригах, а там бях с по-дълга коса. А и сега като съм блонди е още по-трудно.
Каква музика слушаш?
Обичам ретро, джаз, слушам дори и руска музика. Майка ми и баба ми са рускини и аз съм верен почитател на Алла Пугачова. От българските изпълнители харесвам Васко Кеца.
Какви са другите ти дейности извън театъра и киното?
Пиша проза, не съм издала нищо,но имам афинитет към писането. Освен това съм лице на Хелзинско-българския комитет “Равни права за жени”. След филма “Шивачки”  ме потърсиха, защото ме харесали и аз се съгласих да участвам в техни презентации срещу дискриминацията на жените. Също така бях част от инициативата на организация срещу трафика на хора. Снимах се във филма “Карго” на Майкъл Холи Дейвис, където бях в главната роля. Играх момиче, насила вкарано в публичен дом и групово изнасилено. Героинята я дрогират и тя накрая се самоубива. Сцената с груповото изнасилване беше брутална. Никога повече няма да участвам в подобно нещо. Бях натоварена психически близо две седмици след това.
Случвало ли ти се е други роли да те натоварват по някакъв начин?
Освен тази, не. Но тепърва ми предстои да играя, така че ще видим какво ще се получи.
Имаш ли любима роля?
Да в момента страшно харесвам Анна от пиесата “Стари времена” на Пинтер.
Ти ли вдъхваш живот на една героиня или научаваш нещо от нея?
Като че ли по малко и от двете. Елена от “Шивачки” ме накара много да се замисля. След като я изиграх се научих да прощавам повече, да не съдя прибързано. Аз съм изключително взискателен човек и към себе си, и към околните.
За какво си мислиш, когато трябва умишлено да се разплачеш в конкретен момент?
За някаква непреодолима липса. Няма да споменавам дали е на човек или друго нещо. Или пък за чувство на обреченост.
Как се почувства, когато се премести от малкия град в София?
В началото изживях страшен шок, че трябва да пътувам такова разстояние всекидневно с автобус. Монтана е много малък град, няма го трафика. Първите две години бях в Студентсни град. Не излизах много, общувах само с колеги. Бях с по-ограничени социални контакти. Впоследствие се запознах с хора с различни професии и станах по-общителна.