Богатството явно е също като ЩАСТИЕТО – човек никога не знае дали го е постигнал. Тези дни си говорихме с най-богатата българка Петя Славова (97,89% от банка с активи 1, 14 млрд. лв. към последната отчетна дата 30 юни т.г.) и тя ми обяви, че не била най-богата. Истинското й имане били двете деца, любовта на мъжа до нея и други човешки постижения.

После ние от Супер 19’ проверихме сметките и се оказа, че нейна фирма има повече дългове от тези на обявеното в несъстоятелност дружество, контролирано от най-богатия българин Васил Божков. В същото време фирмите от империята на Славова имат много по-малки задължения от фирмите на забегналия олигарх Прокопиев, публикувани вече многократно в пресата.

По-важното за мене обаче е друго – защо богатите също плачат точно сега?
Защо богатството им е толкова зависимо от волята или нежеланието на държавата да работи с тях?
Капитализъм ли е това?
Възможен ли е изобщо истински капитализъм в България?

А по повод на анонсираната от нас акция на властта с кодово име Олигарсите, вижте какво се случва с братя Диневи. Ще потъне ли – буквално и в преносен смисъл, Свети Влас заради тях?
Грешка ли беше да помагат всячески на ГЕРБ на отминалите избори при толкова услуги, които им направи Тройната коалиция?

Раздялата с жените им ли донесе на братята бинзес проблеми?

Опитваме се да дадем отговор на всички тези интригуващи въпроси.
За акция Олигарсите, която прогнозирахме преди 3 седмици, говори тези дни и президентът Първанов. Според него трябва да се разчоплят големите богатства на прехода. Заснетите от хеликоптера на НАП латиноимения по нашите земи били само върхът на пирамидата, а трябвало да се раздрусат нейните основи, смята държавният глава.

Кой и как е намерил пари, за да накупи фабрики, хотели, дворци по света и у нас, пита президентът. Похвална е неговата идея. Но е малко закъсняла – все пак Първанов е на власт от 2001 г., а именно през това време се натрупаха повечето от големите богатства.

Иначе изглежда, че дрънкането на оръжие по посока на олигарсите е пиар за пред обедняващата с ударни темпове нация, която все по-отчетливо започва да си спомня страшната зима на 1996 – 97 г.
Помним как започна всичко – тогавашният премиер Жан Виденов половин година преди да падне от власт обяви война на “чорбаджии –изедници” на празнична първомайска манифестация на БСП. И после падна жертва на собствените си думи, за да дойде Костов и да оправи нещата.