Работил сте в едно от култовите заведения Пирамиди. Вярно ли е, че тогава хората са танцували върху купчина с пари?

Тогава времената бяха съвсем други. Даваха се страшни пари за поп фолка, направо вреше. Нашата музика имаше много благодетели. Имаше хора, които наистина даваха много пари, но и много уважаваха певците.

Истина ли е, че сте бил любимец на боса на ВАИ Холдинг - Георги Илиев и какви точно бяха взаимоотношенията ви?

Този човек не го оставихте на мира да почива в гроба си... Постоянно някой се рови в миналото и използва името му... Мога да кажа само хубави думи за него. Да, истина е, че той харесаше моята музика и винаги ме е уважавал като изпълнител и човек.

Какъв е най-големият хонорар, който сте вземал за участие?

Надявам се, че тепърва предстои да го получа.

Какво се промени във фолка?

Много неща са се променили. Особено в звученето, което е съвсем нормално. Днес има много по-качествена техника и нещата могат да се изпипват до най-малкия детайл. Но това, което не ми допада е в съвременните песни, се липсата на живите инструменти. Все по-малко се използват, а според това е истинската музика. Промяна има и в текстовете. Хората искат да слушат забавни и неангажиращи текстове. Затова и моите 2,3,4, Отличен (6), 2-те сладурани са песни, които бързо станаха хитове. Няма как да не правим комерсиални парчета, но те минават и заминават.

Кой беше най-трудният момент в кариерата Ви?

В началото. Малко след като бях излязъл от казармата. Преди да стана войник пък се бях оженил за моята съпруга Валя и на бял свят вече се беше появил големия ни син. От 14-годишен пеех по различни заведения, но когато се уволних от казармата, ми предложиха да дойда да работя в София. Съгласих се, макар да ми беше ужасно трудно. Тъкмо се бях прибрал при семейството си и отново трябваше да се разделим. Когато дойдох в София, бяха най-ужасните месеци в живота ми. Бях сам, а парите едвам ми стигаха, за да живея. Тогава печелех по 10 лева на вечер, от които 5 или 6 давах за такси, за да се прибера в квартирата. После при мен дойдоха  жена ми и детето. Изживяхме доста лишения и трудни месеци. Но бях твърдо решен да не се отказвам от мечтата си да стана известен певец. Валя ме подкрепяше през цялото време, за което винаги ще съм й признателен. През 2000 година станах част от каталога на Diapason Records и оттогава до сега съм издал 12 албума. Изминал съм дълъг път и затова сега мога още по-истински да се зарадвам на успехите си.