НАЙ-НОВИ
На жената са й нужни поне 45 години,...
На жената са й нужни поне 45 години, за да навърши 30....
Кристин Димитрова: Българинът вярва на всякакви лъжи
11.11.2010 16:48 | Видян 5640 пъти
Как станахте писател?
Първо бях читател, после около 25-ата си година прописах. Докато бях в училище и разтягах локуми по разни съчинения доста хора ме питаха дали не съм писател, но нищо не ми се струваше по-далечно от това.
Какво е нужно на една книга, за да бъде добра?
О, това е световно нерешен въпрос. Преди два месеца бях на литературна среща във Виленица, Словения. Там един австрийски професор изказа мнение, че има коренна разлика между високата и ниската литература, а именно: високата е трудна за разбиране, а ниската е достъпна; високата презира сюжета, а ниската се интересува най-вече от него; високата е елитарен избор, а ниската е популярна и т.н. Според мен добрата книга трябва да ни говори нещо. Да препотвърждава някои наши стари убеждения и същевременно да търси думи за нова, труднопроизносима истина. Да разширява ума. Само така може да накара читателя да прекара часове от живота си над нея. Днес са се насъбрали доста книги, така че неизбежно част от нещата в тях се повтарят. И това, което може да ни разтърси, се оказва малко. Както навсякъде.
Какво Ви накара да напишете книга за картите Таро?
И аз това се питам. Обикновено хората си мълчат за тези неща. Написах книгата отчасти като наръчник. Исках и другите да могат да прекрачат в този свят, който е на една крачка от всеки. Да покажа, че има врата.
Кое беше най-голямото Ви предизвикателство, когато започнахте да я пишете?
Книгата е написана преди десет години. Тогава излезе под заглавие Таро: вратите навътре. Оттогава не са ме оставили на мира за нея – опитаха се да я крадат, искаха ми я по имейла, търсеха ми напътствия, молеха ме да им гледам. Благодаря на всички, които се отнесоха с такъв интерес и тук им се извинявам, че не съм им отговаряла на писмата. Живея затворен живот. Приятелите ми са едни и същи от сто години.
Сега съм обогатила книгата, добавила съм някои неща. Има и карти към нея, нарисувани от Явора Паунова с много лична проницателност, но по каноните на класическото Марсилско Таро.
Основният ми проблем при писането беше как да предам всичко в такава последователност, че когато читателят влезе през единия край на лабиринта, да мине през всяка зала вътре и накрая да излезе през единствения възможен изход. Щастлив, че е видял живота си по нов начин. През по-високо око.
Как повярвахте в магията на картите?
Запознах се с една жена, която гледаше на Таро. Нищо не ми позна. Аз обаче се влюбих в картите. Стори ми се, че ми се усмихват по един недостъпен начин, че знаят повече, отколкото ми казват. Това някак си се оказа истина. Всеки, който ползва картите само за гадаене, познава много малка част от тях.
С какво може да ни променят картите Таро?
Светът е хаотичен, пренаселен и непредвидим. Ние, хората, се събираме и разделяме, пречим си и си помагаме. И в цялата бъркотия губим фокуса, губим смисъла. Човек много пъти се чуди имало ли е нужда въобще да се ражда, когато някой друг го обиди. Чрез поредица от образи, притчи и символи, картите Таро ще ви върнат истината, че вие сте важен, че вие сте главният герой на своята история. Ще ви върнат мистиката на смисъла. И удоволствието да вървиш напред. Не казвам ще ви го дадат, а ще ви го върнат. Ние всички имаме това чувство в детството си. После ни карат да го забравим.
Оказаха ли Ви влияние?
Да. Но това не е странно. Всичко, с което се занимаваме, ни оказва влияние.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !