Тежък, но весел живот има актрисата Албена Михова. Усмихната и с чувство за хумор, варненката никога не е криела съдбата си. Михова остава кръгъл сирак още, когато била на 15 години. Оттогава тя се е научила да се бори сама с живота. Малцина знаят, че много преди да разкрие певческия си талант във Великолепната шесторка, Албена е изкарвала хляба си с глас. „Пяла съм много по различни заведения, имах голям репертоар. Пяла съм кънтри, джаз, рок, всичко, което върви по кръчмите. Само чалга не съм изпълнявала, за това си има хора. Бях ученичка още, когато почнах.

Майка ми почина, когато бях на 13,

а две години след това и баща ми, така че трябваше да се издържам. Бях самичка и общо взето се изучих така“, споделя Албена.

И въпреки тежкото си детство Михова решава да наследи професията на майка си и баща си и да стане актьор. Тласък дават колеги на родителите й от кукления театър във Варна, които на практика я отглеждат.
„Бяха ми като настойници. Та тези колеги на майка ми от Кукления театър много ми помагаха. Тези хора се застъпиха тогава и аз останах в апартамента си, не отидох в интернат. Но си живеех сама и всичко съм постигнала с крайни усилия. Научих се и да готвя“, спомня си с усмивка шегаджийската.
Албена забелязва, че е по-шантава още в средното училище. Преподавателите забелязват таланта й и постоянно я включват в училищни пиеси и постановки. Тя обаче е срамежлива и предпочита да се изявява като хореограф. „Още в училище, във Варна,

не бях много добре психически

Общо взето през пубертета се разчупиха нещата, защото дотогава бях много свито и срамежливо същество. Във Варна стъпих за първи път на театрална сцена, в театрална школа. Тогава и стихотворения казвах, абе сериозна работа, но общо взето ги забавлявах и те решиха, че съм много комедийна и то нещата се увличат в тая насока, така ми тръгна“, разказва Михова.

След като завършва, Албена продава апартамента да родителите си във Варна и купува жилище столичния квартал Младост 3.

Варненката с големите трапчинки печели любовта на феновете още с първото си появяване в предаванията Хъшове и Шоуто на Слави. Нейните шаржове карат цяла България да се превива от смях, а след напускането й Дългия така и не успя да й намери заместничка. Впрочем още не може да прости на Трифонов за уволнението.
„Това си беше период от живота ми, който ми е било писано да го изкарам. Там получих самочувствие като актьор. Слави ме взе от трети курс студентка. Явих се на кастинга последна, но ме избраха.

Гримьорът Димитър Коклин също участваше в кастинга и решиха, че лицето ми е много подходящо за грим и става за всякакви превъплъщения. Харесвах си всичките роли там, но най-много ми легна Елена Костова - жена с положение нали, съпруга на Костов, тежкарка, въобще, подходих психологически. След това приключихме тотално. Аз много се обидих, като си тръгвах и повече не искам да се връщам. Няма значение... Той ми е давал хляб колко години. Това е глупаво да се сърдиш или да обвиняваш някого, че те е освободил. Търсиш си друга работа и това е. Не съм абонирана, ще стоя аз там 40 години ли?!

Не че ми е минало - аз останах с дете, сама, без работа...

Пет месеца много трудно изкарах. Но Слави не ми е направил име. Името човек си го прави сам, таланта аз си го нося и го дължа на майка си и баща си, на никой друг. Той, Слави, ме показа просто и аз успях да се заявя. За което свалям шапка - той направи много хора известни по този начин. И аз на това много съм благодарна, защото то ми свърши много работа и продължава да ми върши работа“, откровена е Албена.
В момента

голямата й мечта е да има още едно дете

Михова има син на 10 години, който е отгледала съвсем сама. „Добре се гледаме, обичаме се, помагаме си. Той не е буен, просто прави хумор в класа и разказва вицове, прави смешки и те го възприемат като лоша дисциплина. А всъщност е много хубаво да има някой да разсмива.

И мен това ме дразни, че учителите са лишени от чувство за хумор. Това са деца, а те така ги режат от малки. Всичките родителски срещи започват с името на моя син. Всеки преподавател влиза, аз ставам, покланям се и казвам "Кажете!" и те се чудат защо аз се покланям. И като разберат, че съм майката на Марти, казват "Ах, да, да..." Викам им: "Аз затова се поклоних, за да знаете, че можете да започвате направо". Той е много емоционален и абсолютно ще стане актьор, за съжаление“, завършва Михова.