Рицарят на българския театър Андрей Баташов си отиде преди да успее да посрещне именния си ден. Последната година от живота си аристократът с тъжния поглед прекарва в самота, разочарован от живота. Последните му дом и семейство остават театърът и колегите актьори – негови приятели от студентските години или ученици от Академията за театрално и филмово изкуство.
Сред най-опечалените бе дългогодишният му колега и приятел Чочо Попйорданов. „Загубата на Андрей е не само моя – тя е на всички ни, жалко за цялата публика. Отиде си твърде млад, а беше рядък пример за истински човек със светлина и артистизъм. Имаше излъчване, което привличаше като магнит,“ сподели големият актьор.

Силно разтърсен от внезапната смърт на приятеля си той призна, че в такъв момент човек трудно намира думи. Двамата с Баташов се познавали още от първи курс в НАТФИЗ. Баташов бил в класа на проф. Енчо Халачев, а Чочо под крилото на режисьора Киркор Азарян. Още като студенти имат възможността да пътуват много заедно и да изнасят представления в страната и чужбина. Общите им първи стъпки в актьорството ги свързват в близко приятелство.

Завършват през 1989 г. и пътищата им се разделят за кратко. Баташов дебютира направо на сцената на Народния театър с ролята на Док Портър в Престъпления на сърцето. Чочо започва кариерата си в Театър София.  През 1994 г. съдбата отново ги събира в Народния. Там играят заедно до самия край – за последно в Сън в лятна нощ по Шекспир, където Баташов е Деметрий, а Чочо Лизандър.

Освен дългото приятелство двамата ги свързва и обща орисия. Спечелили сърцата на публиката, Баташов и Попйорданов преживяват тежко разочарование в личния си живот.
Преди години екранният редник Каракочев се заплита в любовен триъгълник с тогавашната си съпруга Хилда Казасян и младата актриса Йоана Буковска. Бурната му връзка с Буковска слага край на брака му, но не му донася щастие. Сега двамата не могат да се гледат.