Голям шум се вдига около паметника пред НДК - един от най-грозните в света. Свестни хора от всякакви професии се изказаха вече категорично срещу него. Дори навремето, както си спомням, макар да бях малко дете тогава, даже и при социализма хората масово се подиграваха с този отвратителен кич.
Най-лошото е, че въпросният паметник ни е струвал милиони (само хонорарът на единия от двамата му създатели бил 150 000 тогавашни лева или десет двустайни апартамента, които лесно може да обърнете в днешни цени и да получите поне милион) и ще продължава да ни струва. Бойко иска от Ламбо (т.е. държавата – т.е. от всеки от нас) 3 ли, 5 ли нови милиона, за да върнем стария вид на удивителната художествена глупост в центъра на столицата. А Бойко, както днес казва за себе си в трето лице (така правеше Тато), все пак е доктор на науките.
По тоя повод се надигна вой. Светлин Русев, забравил че навремето беше “народен художник”, член на ЦК на БКП и фаворит на фамилия Живкови, използва случая да се възмути в Дума от противниците на паметника, на който бил противник и Тодор Живков. Иска да каже, че самият Светлин е бил дисидент, та и паметникът тоже.
Дрън – дрън!
След като няколко пъти поставя под въпрос добрия вкус на онези, които искат паметникът да бъде разкаран от хубавата градина на НДК, той използва в писмото си изискани думи като “препикава”. Много академично, наистина!
Според него признаването на истината, че монументът е рядка артистична безпомощност и хабене на пари, е хитлеристко, сталинистко и т.н. А всъщност премълчаването на истината или обличането на неистината в привидно правдива форма е тоталитарно мислене. Подобаващо за член на ЦК на БКП. Също като отричането от страна на Русев и от други другари на нуждата за демократично организиране на референдум сред софиянци по въпроса с паметника.
От кого ни е страх? От нас самите ли!
Аз се чудя на “народния художник” от времето на Живков защо не се загрижи за наистина безценни паметници на културата като къщата на бившето китайско посолство, за която СЛАВА се бори от години и която боде очи с разрухата си на самите жълти павета?!
Защо не обясни как бяха харчени парите на българските милионери, които натъпкаха колекциите си с “безценни” произведения на художници, които днес струват с пъти по-малко пари?!
А как Галерията за чуждестранно изкуство се сдоби с експонати за милиони, които не струват и пукнат лев по оценка на единствения световно признат български познавач в тази област  проф. Наков?!
Хайде да започнем да наричаме нещата със собствените им имена!