Годишната Национална награда за поезия „Иван Николов” на ИК „Жанет 45” е най-голямата българска награда за стихосбирка с произведения, за пръв път включени в книга. Целта й е да насочи вниманието на обществото към решаващата роля на поезията за развитието на българската духовност и култура. Личният ангажимент на ИК „Жанет 45” към тази кауза е един от съществените фактори за трайната жизненост на българската поезия от последните две десетилетия.

Близо шестдесет стихосбирки се състезаваха за наградата тази година. Сред тях имаше както съвсем млади поети (най-младата участничка е на седемнадесет години), така и зрели, утвърдени имена. Бяха представени разнопосочни, но в повечето случаи сериозни и професионално защитени поетически езици. Представени бяха както големи издателства, така и самиздатски стихосбирки. Не липсваха изненади, които несъмнено през следващите години ще заемат своето място в литературния живот на страната. Нивото на конкурса се оказа изключително високо и за пореден път потвърди, че българската поезия е място на напрегнато интелектуално търсене и воля за майсторство.

В преценката си журито в състав Ани Илков, Иван Цанев и Миглена Николчина се ръководеше от следните критерии:

1) Многоизмерност и цялостност на духовното послание и на индивидуалния лирически почерк;
2) Оригиналност, новаторство, динамика, обърнатост към бъдещето и заедно с това поетическа култура и съзнание за традициите на българската и световната поезия;
3) Остра съвременна чувствителност за кризите – личностни и глобални – на епохата, както и сетиво за онова (така трудно днес, а все пак необходимо) трансцендиране на наличното, без което поезията е немислима.
4) Най-сетне съществено беше да се отстранят празните реторически жестове и клишираните ефекти.

Пред този труден избор журито постигна съгласие относно следните шест номинации:

Живка Балтаджиева. НИКОГА други стихове, ИК „Жанет 45”, 2009. Прецизност, сдържаност, майсторство, внимание както към микрокосмоса, така и към неизмеримото.

Кирил Василев. Липсващи страници, Стигмати, 2010. Класичност на модерните форми, дълбочина, която се движи по ръба на отчаянието и устояването.

Екатерина Йосифова. Тази змия, ИК „Жанет 45”, 2010. Тази голяма дама на българската поезия винаги е предпочитала да остане в сянка, но за пореден път покорява със своята изисканост, самовзискателност във формата, финес на усещанията, лаконизъм на изказа, проницателност и онова самоотречение, което идва с осъзнаването на суетността на всяка слава. Мъдра.

Иван Ланджев. По вина на Боби Фишер, Сиела, 2010. Дисонансите и екстазите на града през погледа на един ярък поетически дебют, събрал крайностите на „шахматната” рационалност и безконтролния ексцес.