Създаването

Едгар Хувър е легенда на американската и световната полицейщина. Неговото Федерално бюро за разследване дълги години е единствената тайна служба на Америка. Но прави една велика грешка – проспива японската атака на Пърл Харбър. Въпреки че са предупредени от агента си в Москва за предстоящото нападение и въвличането на САЩ във Втората световна война, от ФБР подценяват сигнала. Така изправят своя президент Рузвелт пред неприятната ситуация да бъде хваната по бели гащи. Заради войната той отлага разделянето на службата. Не му е времето.

Неговият наследник Трумън обаче е твърдо решен да се разправи с ФБР. И решава да отдели разузнаването от политическата полиция и криминалните разскледвания.

35 души са назначени в новото Централно разузнавателно управление, станало по-късно известно на целия свят с абревиатурата си ЦРУ. В началото службата е малък отдел под прякото наблюдение на президента.

Когато в Белия дом се озовава военния президент ген. Айзенхауер той решава да назначи шеф на ЦРУ. Избира брата на външния си министър. Алан Дълес се е доказал пред генерала с преговорите с нацистите. Най-ценните кадри на Хитлер са привлечени от него в Америка или просто да работят за янките. Сред тях и добилият напоследък с Верту-скандала у нас Клаус Барби. Дълес не е вчерашен. Той се сдобива с правото на беозтчетен и безлимитен бюджет и практически става бос на държава в държавата, която управлява както намери за добре.

Братски бизнес или ерата на рекета

Дълес бързо измисля и лесна схема за забогатяване. За нея използва брат си, който както споменахме е държавен секретар на Щатите. Той има за цел да следи коя американска компания има проблеми в чужбина. Срещу финансиране на тайна операция, Дълес обещава решаване на проблемите на баровците. Неговата логика, която изтъква пред президента, за да оправдае бъдещите си творчески планове е: Един преврат винаги е пъти по-евтин от война.

Първата му акция е по поръчка на Стандарт Ойл през 1953 г. Компанията за добив на петрол е недоволна от иранския премиер Мосадег. Причината са намеренията му да национализира Англо-иранската петролна компания. Бързо се взема решение – ЦРУ ще подготви преврат на Мосадег.

Трябва само да се намери човек, който да оглави страната и това да изглежда приемливо в очите на хората. Такъв човек си съществува – Шахът на страната. Речено – сторено. Мосадег пада като естествено благовидният предлог, който ще се използва доста пъти след това при подобни операции е един – комунист. Какъвто той не е, а просто иска да защити интересите на страната си.

Все пак пада. А Стандарт Ойл и братската й Бритиш Петролиум още доста време безжалостно експлоатират иранския петрол като отделят по малко от печалбата си за Шаха и за Дълес.
Видели ефективността на подобна операция, братят се насочват към нова дестинация. Държавният секретар подсказва, че Юнайтед Фрут има проблем с новия лидер на Гватемала. Самият Дълес е член на борда на мултинационалната компания, но покрай иранската афера съвсем е забравил за тази своя работа. Той влиза в детайлите на търговския спор и веднага се наема да отвоюва бананите от гватемалците. Новоизбраният президент набързо е свален през 1954 г. Естествено, пропагандата срещу него е познатата. Обявен е за комунист.

Гватемала става опитно поле за още един модел на Дълес – смяната на неудобен режим с военна хунта. Не след дълго цяла Централна Америка, пък и Южна е завладяна от такива с американска подкрепа.

Колонизирал западното полукълбо, Дълес се насочва към нова цел. Това е Конго. Там пък пречка се явява новоизбраният премиер Лулумба. Естествено, претекстът за пред президента – новоизбрания симпатяга Кенеди, е политически – човекът бил комунист. Лулумба е умъртвен посредством отровна паста за зъби, напъхана му от ЦРУ. А Дълес слага за президент генерал Мобуту Сесе Секо.