Николай Николов преди дни стана европейски шампион по сумо в категория до 100 кг. Той е бил републикански шампион по свободна борба за юноши, след това се ориентира към японския спорт. Първо играе в категория до 85 кг, а от миналата година се прехвърля в горната, за да не се налага ударно сваляне на килограми. Има и бронзов медал от предишното първенство на Стария континент.

Защо решихте да се занимавате със сумо?

Спортът е атрактивен и много бързо се решават нещата в него. Освен това има много традиция. Древен е. Обичам Изтока и затова сумото толкова ми допадна. Още повече се стимулирах, защото на първото си състезание се класирах втори. Късметът на начинаещия може би, но се запалих. В борбата беше доста по-трудно. Макар че много борци и джудисти сега идват в сумото, но не могат да постигнат нищо.

Като Ви гледам, май не е нужно човек да бъде дебел, за да стане сумист?

Разбира се. Това е спорт за здрави хора с бързи реакции, силни в определена степен, но по-скоро психически устойчиви и находчиви. Решенията при нас се вземат за секунди, а един миг може да обърне нещата. За да бъде по-популярен, Европейската федерация го раздели на категории, каквито в Япония няма. Първата е до 70 кг, следва 85 кг, 100 кг, до 115 кг, над 115 кг и отворена, в която всеки може да се сбори с всеки. И се случва 85-килограмов състезател да повали над 120-килограмов.

Значи всеки може да се хване?

Абсолютно. Реално не е необходима и екипировка, защото човек се бори гол. Мавашито – характерната превръзка, освен че се купува и не е никак скъпа, може и да се ушие самостоятелно. Тя реално се прави от по-дебел чаршаф. Имаме зала в НСА и всеки работен ден от 17 часа тя е отворена за тренировки.

Другите градове, които развиват нашия спорт са Варна, Шумен, Пловдив, Пазарджик. В София, освен в НСА, клубове имат Левски и ЦСКА. Доколкото зная, вече имаме към 1000 сумисти, от които 300 са на високо ниво – участват в ежегодните републикански първенства. Направи се сумо-паралелка в НСА за подготовка на треньори, започна и прием по специалността в спортни училища. Това е голямо постижение за неолимпийски спорт.

Има ли разлика в правилата между Европа и Япония?

Не, все пак те са на 2000 години. Победител е онзи, който успее да изкара съперника извън кръга или да го накара да докосне дохиото с друга част на тялото, освен с ходило. Няма забранени неща, освен удари със свит юмрук и отстрани. Общо взето, това е доста джентълменски спорт. Най-важен е т.нар. феърплей – честната игра. В кой друг спорт победителят се покланя на победения?! Важен елемент е и солта, която се разпръсва по терена – тя е символ на чистотата и освен това гони злите духове, както вярват японците.

Голямата реклама на сумото у нас е Котоошу, но защо нямаме други момчета сред профитата в Япония?

Имаме – Аояма, чието българско име е Даниел Иванов. Той отиде в друга школа и се развива много добре.

Вие самият защо не се пробвате там?

Изпуснал съм момента. В Япония школите вземат състезатели до 21 години. Честно казано, никога не съм и искал да ходя в Япония, защото режимът там е меко казано казармен и суров.

Как тогава се справи Котоошу? Вие сте започнали заедно в сумото, нали?

Да, и той беше в свободната борба като мен. Заедно участвахме в последния му турнир преди да замине за Япония – Акрополис в Атина, точно преди Олимпийските игри през 2004 г. Калоян се състезаваше в категория до 120 кг. Той успя в професионалното сумо, защото има несломим дух. Другите му ценни качества са неговата скромност и приятният му характер. Затова и хората там толкова го харесват.

Сега остава да кажете, че сте го и побеждавали?

Тренирали сме заедно, разбира се, но все пак аз тогава бях в категория до 86 кг. Мога да кажа, че той е мой идол в спорта.

Може ли да се каже, че е гений в сумото?

Калоян има дарба още във физиката си. Той е много висок, с много едър кокал, което е голямо предимство за този спорт. Котоошу просто е роден за сумо. Като добавим и трудолюбието му, какво повече е нужно, за да покори върховете на кариерата?! Най-хубавото за рекламата на нашия е спорт е, че той доказа точно това, с което започнахме нашия разговор – не е нужно човек да бъде дебел, за да се бори успешно.

Има ли някаква тайна формула в храната на сумиста-шампион?

Забранено е свинското, защото забавя рефлексите, а стартът при нас често решава всичко. Освен това води до натрупване на тлъстини. Но месото е много важно, затова се яде доста пилешко, патешко, телешко. Също така наблягаме на ориз и картофи. Ако има формула, тя е човек никога да не остава гладен. Храним се по 4 пъти на ден. Който обича шоколад, трябва да знае, че той е позволен само преди състезание.

Какво следва за Вас оттук-нататък?

В моята категория максимумът е европейската титла, каквато вече имам. Но се очаква скоро да се определя и световен шампион, така че аз ще се опитам да стана първия. Преди първенството във Варна мислех да бъде последното ми състезание. Но сега ми се играе още. 15 години съм в спорта и едва ли ще се занимавам с друго, след като приключа активната си кариера. Вероятно ще се насоча към треньорство. Или пък към науката – досега нямаме професор по сумо.