Щерката на Тодор Живков Людмила интимно опира рамо о баш художника на онова време Светлин Русев в картината „Откриване на изложба” на Пламен Вълчев. Произведението е истински документ, илюстриращ задушевната атмосфера, в която партийният  и творческият елит  са обменяли идеи за изкуството. Тодор Живков заема централно място в композицията като по този начин ниският му ръст е компенсиран от осанката му. От вратата тъкмо нахлува  художникът Дечко Узунов, който по принцип имал навика да закъснява,  а куп партийци и интелектуалци са застинали пред живописните висини на картините...

В залата на СБХ е истинска суетня – тук са всички звезди на художествено творческата интелигенция, во главе с дъщерята на вожда, червената принцеса Людмила. Тя гледа изтънчено в изкуството сякаш разбира всичко, а тялото й неволно се е опрявло до това на една сродна душа – авторът на паното с нейния лик в НДК,  Светлин Русев. Двамата аха да се хванат за ръце, обаче не е удобно пред толкова хора. Все пак позите им, извивките на раменете им, главите им, всичко говори за една  интимност,  която едва ли идва само от  споделена любов към изкуството.

Внушението, че Светлин Русев е бил сред любовниците на Людмила Живкова е предадено не само в картини, но и в някои литературни и творби, описващи онова време. Но никой досега не е преодолял „неудобството” да го каже директно. И до днес, когато говори за нея, Светлин сменя своя присъщ монотонен тон с елегично-носталгичен  – факт, който още повече  допринася за съмненията...  Според запознати обаче,

това внушение е плод на
целенасочената дейност

на ДС. Ченгетата се опитвали през цялото време да снижат морала на Татовата щерка, защото чувствали в нейно лице заплаха от западни зловредни влияния.
Всичко започва в началото на 70-те на миналия век, когато Людмила Живкова става първо заместник, а после председател на Комитета за култура (с ранг министър на културата) през 1972г. Тя се обгражда с надъхани млади хора, които се опитват да променят партийното статукво. Заместникът й е Емил Александров, дясната й ръка е историкът Александър Фол, когото прави министър на просветата. Любомир Левчев става шеф на писателския съюз, а Светлин Русев – на художниците. В групичката е зам.-министърът на външните работи Живко Попов.