Противоречията

Тъй като полицията упорито мълчи за случая, нелепи слухове плъзнаха из общественото пространство. Яна бе обявена за клошарка, пиянде, наркоманка, едва ли не, сама си е търсила подобна участ. Възмутени, приятели и родители на младата жена, която изглежда почти  дете на снимките, дадоха пресконференция и организираха серия протести.

„Беше прекрасно дете. Може би единственият й недостатък беше, че обичаше да казва истината в очите. Не можеше да търпи неправдата. Винаги съм учил децата си да не са послушковци” – каза бащата Явор Кръстев.

“Сестра ми беше весел, красив, жизнерадостен човек. Беше истински воин за правда. Ценеше всичко в живота и много обичаше децата. Обичам я и винаги ще я обичам”, разплака се сестрата на Яна.

Приятелите я описаха като общителна и обичлива, Яна говорила с всички - познати и непознати, пишела стихове...
Докато правела детски играчки Яна пеела детски песнички и забавлявала хлапетата в магазина, добави нейната работодателка в София.
С една дума, нормална млада жена, може би малко по-наивна от някои свои връстници.
Второто противоречие около мистериозното убийство идва от факта, че не е ясно, имало ли е насилие над Яна преди смъртта й.

„Аз видях патолога да плаче. И думите му бяха такива: В моите ръце да дойде този изверг, аз да му правя аутопсия, на живо”, разказа бащата на Яна, Явор Кръстев.
В същото време обаче полицията категорично отрича върху тялото на Яна да има каквито и да било белези от насилие. Излиза, че младата жена е била удушена, но не се е борила за живота си. Възможно ли е това? - питат се хилядите хора, които се чувстват съпричастни към случая.

Именно тези противоречия  предизвикаха вълни от недоволства в страната. От една страна, нейните приятели и роднини се организираха, за да изчистят паметта и името на Яна сред обществото. От друга – убийството й стана повод за протести срещу неосветените паркове и липсата на полиция из опасните райони в столицата.

Шествията и недоволствата обаче също бяха предадени противоречиво.
В понеделник, 18 юли, свещите на стотици съмишленици най-после осветиха неугледния и мрачен парк. Макар и само за една вечер. Хората, дошли да покажат съпричастността си , изпълниха алеите между езерото Ариана и езерото с лилиите, където Яна е обичала да седи и да мечтае докато се е взирала във водата. Докато повечето медии отразиха събитието, други заявиха, че почти никой не е дошъл на шествието...

Това предизвика нов и справедлив изблик на недоволство сред приятелите на убитата, които пишат коментарите си в страница във Фейсбук.

Така, лъжите в общественото пространство вървят в една и съща посока – Яна е била клошарка и наркоман, търсила си е белята, не е ясно дали въобще е убита, а протести няма. Хората са спокойни и предсказуемо апатични.  Дали някой умишлено се опитва да внуши, че тъй като убиецът не може да бъде хванат, не си струва да отделяме толкова внимание на този случай?