- Никога не говорите за своя зет...

- Аз зет нямам. Дъщеря ми няма брак. Има приятел, който разбира от компютри и с това се занимава.

- Какво Ви изненада, когато влязохте в елита на политиката?

- Не бих казала, че нещо ме изненада, защото все пак съм била човек, който винаги се е интересувал от общественият живот.

- Преди ГЕРБ бяхте привърженик на СДС, така ли?

- Бях много горещ привърженик на синята идея. С моите колеги от училище, които ми остават много близки приятели, сме ходили заедно на митинги, на бдения. Изненадах се от себе си, че се включих в политиката, защото не съм си представяла, че аз самата ще се занимавам активно с това. Но пък много силно се мотивирах от възможността да работя за промяна в образованието и образователната система. 

- Значи сте били фен на Иван Костов, по-различен ли е сега, когато го виждате с други очи, когато се налага да работите заедно или един срещу друг?

- Никога не съм била фен конкретно на някой човек. Но искам да се върна към нещо, което може би е разковничето: когато казах, че сама от себе си съм била изненадана, че се включих в политиката. Мотивацията дойде оттам, че в лицето на Бойко Борисов видях политик и лидер, който се съобразява с експертите. Това всъщност беше основната причина да стана част от неговия екип и се включих активно в създаването най-напред на гражданското сдружение, след това и на партията ГЕРБ.

- Случайно ли дойде той в 73-то училище в края на 2005 година и как се запознахте?

- Абсолютно случайно стана всичко. Беше току-що избран, от един месец кмет. Срещата беше в средата на декември. Имахме посещение на делегация от “Ротари клуб” от Великобритания, тъй като те ни бяха дарили компютри на училището и ме предупредиха от “Ротари клуб – Витоша”, че идват за ревизия как се ползва дарението. Вие сами разбирате колко беше отговорно това, защото по онова време нямаше компютри, както сега има във всяко училище. Нашите деца работеха. Знаете, че децата са много активни в това отношение, много креативни, особено нашите ученици, които бяха направили много интересни презентации, използвайки тези компютри. В тази делегация беше включен и Борисов, като аз бях много изненадана от това. Но основната ми задача беше да се представя на ниво и да покажа колко е добро нашето училище и как ние сме се справили.

- И го показахте...

- Ами децата бяха фантастични и те правеха всичко, ние просто ги подкрепяхме.

- Какво научихте от политиката, а какво тя Ви струва?

- Зависи какви са целите и каква е амбицията на човека. Не мога да кажа, че ми струва нещо. За мен политиката е работа като останалата работа. Но може би струва повече ангажименти, по-малко свободно време.

- Колко детски градини направихте като кмет?

- Питате ме заради старата история ли? Да, факт е, че се амбицирах да променя радикално нещата с детските градини в София, след фалстарта на системата преди време, когато заради това си подадох и оставката. Резултатите от моята амбиция за промяна са: 40 нови сгради досега, като тази година строим 11 и ще станат общо 50. Този мащабен проект ми даде да разбера, че всичко е в подхода. Чудеса не стават, не може да има промяна изведнъж. Но трябва да се действа постъпателно.

Средствата, колкото и да са много, никога не стигат и винаги има нужда от още. Важното е да направиш програма и конкретен план. Давам веднага пример с Първа английска гимназия. През 2007 година сме ремонтирали тоалетните, през 2008 година сменихме изцяло дограмата, а сега правим саниране, като разходите за отопление ще паднат значително. Това е моят подход - комплексно решаване на проблема. За мен всеки проблем трябва да се решава така и смятам, че в София сме приключили с работата на парче. Самото изпълнение изисква поетапност, но общата визия носи промяната. Което се отнася и за транспорта, който затова е интегриран, защото всеки елемент е свързан. Аз се гордея с факта, че в управленческия си опит, който вече е 12-13 години, когато си тръгвам от едно място, развитието му не спира.

- Е, от тук – от кметския кабинет на София, не си тръгвате...

- Надявам се (смее се). Но това, което си личи след мен е, че 73-то училище и в момента е едно от най-добрите 6-те училища в София, както го оставих. Което означава, че екипът е стабилен, че визията и идеята са стабилни. След това станах заместник-кмет по просвета и култура. Системата на общинското образование се развива, защото положихме усилия, още докато работех в екипа на Бойко Борисов. В културата заложихме реформата в общинските театри, която и днес е единствената и най-добрата в страната и тези театри са изключително добре развиващи се културни институции и като репертоар, и като икономика. Като министър също се гордея, че макар и само за 3 месеца, успях да въведа нещо много важно – т.нар. миниматури, вместо кандидатстването, което пести финанси на родителите и стрес на децата.

- А като приключите например с тази работа - кметската, не утре, но след 4 или 8 години, какво Ви се прави? Защото като питаха премиера Бойко Борисов и той каза: „Трябва да умра”...

- Ще се върна в училище.

- В 73-то или в някое друго?

- В 73-то, като не е задължително да е на някоя ръководна длъжност. Надявам се разбира се, като моите колеги ме уверяват, че до днес ми пазят мястото, като много ги обичам. Тук е мястото да уточня пред хората, че съм вършила и други неща. Не съм била само директор. Защото за мен срамна работа няма. Така съм възпитала и дъщеря ми, която още като студентка започна да работи като сервитьорка, днес вече е собственик на туристическа агенция. Така и аз съм работила като барман, за кратко.

- Къде?

- В Боровец съм работила. И екскурзовод съм била, и секретарка.

- Нямаше ли курортни романи, когато бяхте барман и екскурзовод?

- Ами не.

- А изповядваха ли ви се хората, както на другите бармани?

- Това беше много за кратко, а и аз бях много млада, така че няма спомен за подобни житейски изповеди. Не се и пропих, което казват, че било типично за барманите. Но като екскурзовод имах интересни случки. Никога няма да забравя една през 80-те години. Аз бях гид с руски език и една от групите ми беше от Полша. Бяхме в Международния младежки център в Приморско.

Бяха много интересни, европейски клиенти, аз им организирах почивката и бях включила в програмата разходка с автобус по Черноморието. Трябваше да им говоря на руски език. Когато започнах, хората  пък зашумяха и аз установих, че никой не слуша и дори не желаят да ме слушат. Тогава попитах има ли някакъв проблем и ръководителят на групата ми каза, че не понасят руската реч. Подариха ми значка на “Солидарност”. Говорихме за техните възгледи, за онова, което трябва да се промени в живота ни.

- И оттогава сте дясна?

- Дясното за мен има човешки измерения. Всеки трябва да има самостоятелна позиция, да бъде предприемчив, да не разчита на някого там горе, а на себе си. Да строи и да изгражда. Това за мен е дясно. Разбира се, на много хора им е трудно. Но трябва да искат, за да получават подкрепа. Така свързвам дясното като мислене и като политика с развитието на човека.

- Понеже говорим за човешки неща, как Ви се отразява злобата, като неминуемо сте изпитвали?

- Не мога да кажа, че не ме засяга. Но усещам и добро отношение. Тези дни отивах на гости при моя приятелка, която се е върнала за отпуската от Италия и в нейния квартал две деца – около 12-годишни, ме извикаха и ми се зарадваха.

- Хората много коментираха Вашето здраве. Това как го приехте?

- Имах операция през 2010 г. Благодаря на Господ и на лекарите! Всичко мина успешно. Бях в болнични само десет дни, като в тях се включва и операцията.

- Отчаяла ли се бяхте покрай всичко това?

- Не съм се отчайвала, но се пазех.

- Имахте една фраза по онова време, казвахте “Ако съм жива”, когато се говореше за някакви бъдещи планове...

- Никой не е вечен. Въпросът е човек да живее пълноценно. Когато се сблъска с голям проблем, с драма, трагедия, повече цени живота. Много съм благодарна за подкрепата на най-близките си хора. Те бяха денонощно до мен и каквото и да са чувствали, никога не показаха страх. Даже е малко да кажа, че съм им благодарна.

- Сигурно сте наясно каква е мисията Ви в живота?

- Да бъда родител.

- Когато се озовете пред Господ, какво ще го помолите?

- Да пази децата!