Кой е най-големият Ви успех и кое е най-голямото Ви падение?

- В такива големи крайности не съм изпадала. Бих могла да кажа, че от 1996 до 2006 година имах много интензивна кариера. Но тя е свързана и с разцвета на българската поп- и рокмузика по онова време. След това вече нямаше толкова голяма конкуренция. А не може да се каже, че си велик, когато нямаш конкуренция.

Имало ли е момент, в който сте си казвали: „Не ставам за тази работа с музиката, явно няма да се получи“?

- Не, никога. Ако човек мисли по този начин значи не вярва в нещата, които прави. Като цяло аз съм много самокритична и винаги се съмнявам в това, което правя. Но това съмнение се бори с желанието да създавам все по-качествени неща. Съмнението е изключително важен елемент в тази работа.
 
Кое е онова нещо, което умеете най-добре?

- Обичам да пея и да правя мода.

Вкусът и стилът възпитават ли се или човек ги носи в себе си?

- Да, възпитават се. Много е тривиално да говорим за първите седем години, но виждам разликата между деца, които растат в естетска среда и такива, които разчленяват труповете на съучениците си (защото това също е резултат от средата). Няма лошо дете, има лоши родители. Човек е предразположен да се учи и да се възпитава през целия си живот и това е най-важното.

Коя е книгата, която промени живота Ви?

- О, много са книгите, които са променили живота ми. Учила съм в руска гимназия и руската класическа литература е оставила траен отпечатък у мен. Има периоди в живота, в които човек чете различни неща – като тийнейджър се впечатляваш от едно, в по-зряла възраст – от друго. Напоследък чета основно художествена литература.

Щастлив човек ли сте?

- Да, щастлив човек съм. Няма нещо, което да ме кара да се чувствам зле и да не мога да спя нощем. Разбира се, в момента за мен е много труден момент, защото изгубих майка си наскоро. А преди да си отиде, шест месеца се борихме с коварната болест и сега съм в момент, в който се изваждам от това, за което ми помагат приятелите, сина ми, работата. Това като че ли ми дава и сила да продължа, да не правя компромиси, да живея пълноценно, да се радвам на всяко нещо и да съм по-внимателна към хората около себе си.

Какво не можете да си простите?

- Опитвам се да избягвам да мисля за това какво не мога да си простя. Опитвам се да нямам чувство за вина за нещата, които съм преживяла. Няма смисъл. Човек би трябвало да се поучава от нещата, които му се случват. Четох някъде, че когато човек сбърка веднъж, това е грешка. Когато сбърка втори път – значи е избор.

Какво Ви липсва в професионален и личен план?

- В професионален план може би – изяви, повече срещи с публика. Имам толкова много песни, които мога да изпея. И се надявам, че това един ден ще стане. Имахме усилени репетиции по проекта, по който работим с Жоро от Остава, защото смятахме да го представим около Коледа. Но заради заболяването на майка ми направихме пауза. Надяваме се да бъде готов през следващата година. В емоционален план не бих казала, че имам някакви големи липси. Сама съм, но това не е беда. В живота най-неочакваните неща са най-приятни. И винаги се появява твоят човек, тогава, когато най-малко очакваш.  Аз съм си самодостатъчна и имам достатъчно работа и грижи около живота си, за да се притеснявам и да мисля за това дали има човек в живота ми или не.
 
Кои са любимите Ви неща, които правите, когато сте насаме?

- Много рядко оставам насаме. Постоянно съм в някакви срещи и ангажименти. В момента работя много и почти не ми остава време за нещо друго. Предстои да направим ремикси на песните Пътуване и Докога, като евентуално една от тях ще бъде следващият ми сингъл. Трябва да бъде направен и видеоклип. Идеята ни е в началото на декември да се стартира този проект. Тогава ще подновим и репетициите с Жоро по лайв проекта. В момента мисля и за едно модно шоу, което ще бъде готово някъде към средата на следващата година, а създаването и организацията на една колекция също не е лек процес.

По какъв начин се грижите да изглеждате и да се чувствате добре? Как си почивате?

- Човек когато се чувства добре, изглежда добре, затова първо гледам да съм в хармония със себе си. Това е най-важното. Избягвам хора, компании и обстоятелства, които да ме натоварват, като изключим тези, от които съм зависима, разбира се. Всъщност най-важно е човек да се чувства добре с хората, с които е, с мислите, които има – тогава изглежда добре. В последно време поднових посещенията си в спортния клуб, в който ходех, карам колело в парка, имам си личен дерматолог. Всъщност, човек в един момент си мисли, че тези неща му стигат, но аз не съм от тези, които спират, когато получат някакъв комфорт. На практика аз съм страшен работохолик. Почивам си на дивана вкъщи с книжка в ръце, гледам новини или пък някой хубав филм...