Тази СЕДМИЦА нещо се чу за Наглите – прокурорът уж случайно бил направил процесуална грешка, която може да струва разпадането
на процеса срещу групата на отвличащите невинни хора. По този повод се замислих колко много са онези, които можем да наречем Наглите
с главна буква. Ето няколко бързи примера. Първо се сещаме за Ники Михайлов, ако е вярна клюката, която описваме в броя на Супер 19’, че е минал през Мара Отварачката в Сен Тропе, докато се прави на много благ и любящ Алисия.

Пример 2 е нашият любимец Максим Стависки. С целия си гейимидж той най-безцеремон-но се включи в пореден проект на Първи канал на руската телевизия. Този път балетен. Как пък не чухме едно Извинявайте и даже Прощавайте към семействата на убитите от него деца и към българската публика, която продължава да го търпи в нашата страна, вместо да го изгони, “където жаби не пикаят”.

Пример 3 е Меглена Кунева. Тя пък се разграничи от НДСВ и високомерно им върна протегнатата ръка за коалиция. Че откъде тръгна, мила
Меги? Да не би да си родена в Брюксел. След свекъра ти – секретар на ЦК на БКП при Бай Тошо, вторият най-важен човек в кариерата ти е Царят, който те направи депутатка, евроминистър и еврокомисар на Станишев. Да се отрича човек от миналото си е безмерна наглост. И понеже вицето на Меги спомена Алеко, хайде да се сетим не само за Бай Ганьо прави избори. А и за още по-безжалостното му произведение
Пази, Боже сляпо да прогледне.

Но нека да си пожелаем по-добри новини и по-малко наглост до следващия понеделник.