ЕК публикува становище по повод опасенията в държавите-членки на ЕС и по света за договора АСТА. АСТА е търговско споразумение за борба с фалшифицирането между Европейския съюз и неговите държави-членки, Австралия, Канада, Япония, Република Корея, Мексиканските съединени щати, Кралство Мароко, Нова Зеландия, Република Сингапур, Конфедерация Швейцария и Съединените американски щати. Документът вече е внесен в Европейския парламент, след като миналия четвъртък бе подписан почти тихомълком в Токио.

Документът цели въвеждане на унифициран стандарт за борба с незаконното фалшифициране на продукти, защитени от авторско право и търговска марка. Но под ударите му попадат например програмите, позволяващи споделяне на файлове като Skype. АСТА създава предпоставки за възможно криминализиране на технологии, които позволяват споделяне на „пиратска“ информация и така може да бъде забранено ползването на Skype или ICQ.

Торент-тракърите и програмите за сваляне също подлежат на санкция, дори и да няма пряка икономическа изгода за дадения сайт. Големият проблем на недоволните потребители по света и у нас е свързан не с борбата с пиратството в мрежата, всичко се прави без публично обсъждане.

Все пак АСТА е само споразумение на този етап, не е закон. За да влезе в сила в България, спорният текст първо трябва да се одобри от Европарламента, като това ще се реши на заседание през юли, а след това и ратифициран от Народното събрание. Министърът на икономиката Трайчо Трайков вече даде да се разбере, че България е подписала под условие споразумението в Токио.

В официално съобщение Европейската комисия опроверга 10 мита, според нея, за споразумението АСТА, което предвижда наказателни мерки срещу нарушителите на авторските права в Интернет:

Мит 1: Ще ограничи достъпа до интернет и ще цензурира.
- В нито един параграф не се споменава подобно нещо. Целта на ACTA е да се бори с мащабна нелегална дейност, зад която често стоят криминални организации. Тя не обхваща действията на обикновените потребители в ежедневния им живот. Интернет потребителите могат да продължат да споделят непиратски материали или информация. ACTA няма да ограничава правата на човека, нито ще сваля сайтове за разлика от предложените законопроекти в САЩ (SOPA и PIPA).

Мит 2: Ще проверяват лаптопите на летищата.
- Специално е записано, че пътниците не подлежат на проверки, ако продуктите с нарушени авторски права не са с търговска цел или лицата не са част от мрежа за незаконен трафик на стоки.

Мит 3: Преговорите не са били прозрачни.
- Текстът е достъпен публично за всички.

Мит 4: Ще задължи провайдърите да следят.
- ACTA не ги задължава да наблюдават или филтрират съдържанието на техните потребители.

Мит 5: Ще попречи на бедните страни да купуват евтини лекарства.
- Няма клаузи, които да окажат влияние върху законната търговия на генерични медикаменти.

Мит 6: ACTA застава само зад правоносителите на интелектуална собственост.
- Запазват се всички гаранции и изключения, включени и сега в европейското законодателство.

Мит 7: Наказателните процедури при нарушаване на авторски права ще изискват нови закони в ЕС.
- Не. Ограничен брой страни членки може да се наложи да адаптират законодателството си.

Мит 8: Ще има „хармонизация през задната врата“.
- Клаузите са съвместими със законите.

Мит 9: Договорена е самостоятелно, за да се избегнат преговори на по-високо ниво.
- АСТА налага международни стандарти за защита на интелектуалната собственост и всички държави са добре дошли да се присъединят.

Мит 10: ЕС ще наложи АСТА на трети страни чрез споразуменията за свободна търговия.
- Засега няма подобни намерения.

източник:Всеки ден