“Пластичната хирургия е последната религия, която ни остана”, жалваше се нашумелият в хубавите предкризисни години френски рекламист, писател и бонвиван Фредерик Бегбеде. И тя, като нашата църква в момента, обаче претърпява криза на доверието.

Манията на 90-те и нулевите години по силикон превърна 300-те кубика красота в 300 кубика БОЛКА! Светът пощуря по вреден френски силикон, който носят и към 3000 българки. Дори живеещата у нас ледена кралица Асдис Ран, която неотдавна си призна проблем с едната гърда, който й струва 2 години нетърпими болки.

Немски продукти също се оказаха опасни. А немалко българки, включително звезди като ДесиСлава и Рени летяха до Лайпциг, за да си слагат. Говори се, че и Лили Иванова е посещавала клиниката, ала  е била просто на разходка.
Но никой не говори за украинския силиконов гел, инжектиран повече от 15 години у нас без каквото и да било разрешение и причинил невероятни трагедии. Негова първа жертва става една от първите му носителки – топмоделката Ирен Онтева. Тя си слага цици почти за без пари – за някакви си 600 долара още през 90-те. Прави го при популярния тогава д-р Сердев.

После обаче едната от гърдите й се измества по посока на рамото, едва ли не се качва върху него. Мацката е принудена дълго време да се укрива с оправдание “счупен крак”, докато лекарите успеят да я оправят.

Защо у нас, особено в зората на силиконовата революция 1994-2007 година лекарите са си правили каквото са искали? Защо за обществото остана тайна, че само 5 души в София по онова време имаха тапия за пластични хирурзи, нищо че поне стотина работеха като такива? Отговорите на тези въпроси никога няма да бъдат дадени, защото се крият в мафиотското ни здравеопазване, пленено от октоподи.
С клюките дотук – сега идва сериозната и важната част, с която се надяваме да помогнем на онези, които вече имат проблем и да предпазим от слагане на изкуствени бомби със закъснител онези, които все още не са си го създали.