През март 2005  на сцената на  Държавен театър Комиссаржевская беше представен за пръв път Ваал, спектакъл на предпочитания от руската публика български режисьор Александър Морфов. Режисурата на  Александър Морфов израства сред кърви, пот, нерви и безсъници  за всички участващи, така че той ненапразно избира точно тази творба на прочутия драматург и режисьор на ХХ век. Вдъхновен от духа на пиесата, Морфов, както обикновено, не запазва авторския текст, а създава своя сценична версия,  давайки на актьорите шанс да импровизират.

Продължение на Дон Жуан – това най-често е отзивът на публиката  за Ваал. И наистина, Морфов, който  обича откриването на стари митове и създаване на нови такива, взема легендата за гениалния злодей и  развива темата за противоречието между надарената личност и нищетата на нейния морал и духовност – диспут, който той всъщност започва с Дон Жуан. Основният герой мигрира от едно представление в друго, като се превръща от безбожен любител на любовни авантюри в езически бог с китара.

Сценографията на  македонеца Тино Светозарев  оставя впечатление за гъвкаво пространство. Като музика, която не може да бъде изразена  посредством три измерения, сценичното пространство, Олимпът на Ваал,  не се поддава на обикновено разглеждане. Боксова арена, репетиционна, кабаре, пъб – всичко  с лекота  се обръща едно в друго и създава усещането, че вече е трансформирано в нечий ум и е, до известна степен, спомен. Китарата в ръцете на Ваал е гаранция затова, че сюжетът на пиесата по един или друг начин е инспириран от музика. Неговата рок-група е създадена специално за представлението  и става двигател за изграждане атмосферата на спектакъла.  Подобно на диригент, Морфов виртуозно управлява емоциите на публиката, защото въпреки всичко, продукцията говори за основните неща, за изгубеното поколение.