Доживяхме най-големия срам в историята на Третата българска държава. В официалната държавна заря на националния празник 3 март наричаха турското робство “османско владичество”. Тази формулировка бе сложена в устите на командирите на войската при рапортуването им.

Измислицата “османско владичество” е плод на 20-годишните усилия на фондацията на американския милиардер Джордж Сорос да бъде пренаписана българската история. Само напомняме, че това не е случайно – две негови момчета станаха министри на България. Едното е образователният Сергей Игнатов, а другото е външният Николай Младенов.
Ако се върнем към съвременниците на онази епоха, лесно е да открием формулата, изведена за нея от народния поет Иван Вазов, който я определя така: “онези дни мрачни, що робство се викат”.

Подигравката с българската нация навръх 3 март идва, след като преди месец парламентът ни прие декларация, според която Възродителният процес бил етническо прочистване. Без да обръща внимание, че убитият пак по това време рейнджър в Афганистан бе предпочел българското си име Свилен Симеонов пред турското оригинално, за да се представи в чуждестранния легион. Напомняме също, че за свой срам българският парламент тогава не прие декларация за арменския геноцид. Като по този начин се подигра и с антибългарския, какъвто представлява робството, наричано от безродниците днес “османско владичество”. Сякаш си е било съвсем приятно, да не кажем благотворно.

Само двама политици дръзнаха да нарекат нещата с истинските им имена. Единият бе президентът Росен Плевнелиев, който спомена “османско робство”, а другият бе по-рано по обед Волен Сидеров, който на многохиляден митинг на “Атака” направо си рече “турско робство”.