Кои са най-важните и най-големите битки, които сте водили? Поставяте ли сред тях тази за цените на лекарствата?

Повечето битки, които съм водил, са били служебни. Но много от служебните са се превръщали и в лични. Една от тях е именно тази за цената на лекарствата. Трябва да се знае, че тук няма партии, няма медии, няма показност. Тук всички сме отговорни, това е голяма борба. И съм щастлив, че колегите от bTV също се включиха. Не можем да оставим нещата така, както бяха. Това е много сериозно и го правим в името на хората. То засяга всички нас и не можем да останем безучастни.

Щастлив човек ли сте?

Щастието е доста относително понятие. Щастлив съм, да. Мога да кажа, че не само в семеен план, но и в служебен. Аз съм баща. Това, което ме кара да съм щастлив са две неща: синът ми Николай и TV7.

Коя е мисълта, която Ви води винаги напред?

(Смее се.) Ще кажа само едно: Прави каквото трябва, пък да става, каквото ще. 

Какво са парите за Вас?

Тези дни се замислих точно по този въпрос. Мислих за мъдрия човек и парите. В крайна сметка е ясно, че без пари нищо не можеш да постигнеш. Нужни са ни. Без пари не се прави телевизия, без пари не се прави предаване, без пари не става абсолютно нищо. Зависими сме от тях.

В какво вярвате?

Вярвам в Бог и в моите собствени качества.

Коя е най-голямата Ви загуба?

Загубите в живота са много, но в личен план са най-тежките. Навремето загубих дядо си. Мисля, че това е най-голямата ми загуба. Много научих от него, мъдър човек беше и много го обичах.
А в служебен... мисля, че беше голяма загуба, че не си тръгнах по-рано от bTV. Изгубих доста време от живота си, което смятам, че беше грешка.

Коя е книгата, която промени живота Ви?
 
Книгата, която разтърси живота ми беше романът Процесът на Франц Кафка. Тази книга ме потресе наистина.
Прочетох я твърде млад, може би бях на 20-годишна възраст. Тогава осъзнах, че светът не е това, за което го мисля и не е никак добро място за живеене. Като всеки млад човек, и аз тогава бях пълен с мечти, с оптимизъм. Но се оказа, че нещата не са толкова розови.

Когато се озовете пред Бог какво ще му кажете?

Мисля, че е много рано да ходя там, но след някоя и друга година и това ще стане. (Смее се.) Ами бих му благодарил за всичко, което е направил за мен и за това, което съм.