Никарика Сингх е втората Мис Индия, появила с с филм в Кан след превърналата се в икона Айщшвария Рай. Главната героиня на филма Miss Lovely обаче държи да не я приемат като красива кукла – апропо силно напомня младата Глория от нашия попфолк, а като интелектуалка. Защото лентата, в която играе, разказва мръсните тайни на Боливуд.

Как стигнахте до Кан?

Това е много дълга история. В момента пиша книга – мемоар, в която разказвам за живота си.

А сте на колко години?

На 29, но са ми се случили толкова много неща, че очаквам да има голям интерес. Родена съм в малко градче. Татко работи в държавния туризъм и докато живеех с нашите изкарваше стотина долара заплата, а мама е дизайнер, но спря да работи.  На 17 ме харесаха за модел в града ни, но не беше нещо сериозно. Беше одстатъчно обаче да ме запали за кариера пред камерите и обективите и реших да напусна колежа.

Преместих се в Делхи. Нашите искаха да уча, а аз да пробия на подиума. Започнах да разбирам трудностите в професията и на живота изобщо – станах сървайвър. На 20 години се преместих сама в Бомбай, където в Индия са концентрирани всичките големи пари.

Надявах се да направя удар. На 21 станах Мис Инди и представях страната на Мис Свят. Направих и 2 филма. Моделствах и така стигнах до главната роля в Miss Lovely с всичките рискове да бъда отритната от звездната система в нашата страна заради този дисидентски филм.

Толкова мръсен ли е задният двор на Болувид, който го показва Miss Lovely?

Историята, която виждате на екрана е от 80-те години. Видяното е съществувало. Филмът е реалистичен. Боливуд е една система, в която много важна роля играе цензурата. Усетих го по себе си. В началото бяхме нещо като национални герои, заради селектирането на филма за Кан. Той беше готов буквално 5 дни преди прожекцията и без да сме го потказвали, се разчу, че показва доста неприятни истини за Боливуд.

Освен другото, мога да ви кажа, че няколко дизайнери в последния момент ми отказаха да мина по червения килим с техните тоалети, след като преди това се натискаха да им нося роклите. Били разбрали какъв неправилен филм ще  представям.

Режисьорът Ашим Ахлувалия: Да, филмът е истински. В Боливуд  порнографията е нелегална, но се монтира за излъчване в определени салони, върти се оборот на тъмно. Исках да създам документална кримка – да се види как по времето, когато бях чирак в киното снимаха отделно филма и слагаха секса после.

Очарова ме тази идеята да покажа този луд свят. Бях навил няколко души да застанат пред камерата с лицата си и да говорят по темата. В последния момент обаче никой не искаше да се „излага” в документален. Никой не пожела да застане пред камерата и да каже истината: че

много актриси са проститутки

и т.н. Така стигнах до убеждението, че трябва да разкажа всичко в игрален филм. Затова има от мен, от моето лично прохождане в индийското кино, което съм вложил в главния герой. Не харесвах Боливуд и като дете, като чирак в неговите студия.

После учих в Ню Йорк и реших, че не искам да бъда част от индустрията на индийското кино, а да разказвам какво се случва в нея всъщност. Трудно е да бъдеш независим от тази индустрия. Ако не бях на фестивал като Кан,

щяха да ме убият

Индийското кино е клише, аз се опитвам да го счупя. Направих попфилм с тъмна страна. Бих искал да покажа филма в Индия, но не зная как ще стане. Ние сме като Холивуд през 30-те години или като Китай през 90-те. Миналата седмица бях национален герой, а сега съм предател според цензурата. При нас тя е екстремна - не можеш да излъчиш филм без нея, дори реклама.

Мис Индия: Ето, виждате ли. Сега и аз се явявам говорител на факта, че има цензура в Боливуд и това ме прави част от бандата на Ашим, който макар и единственият ни творец в Кан, е смятан в Индия за аутсайдер. Смятам да не се прибирам в Бомбай. От няколко месеца живея като номадка.