Вили, ти стана доста популярна с предаването си Градски легенди. Как попадна в него?
Преди да приема предложението да водя това предаване, работих около година в предаването Шоубъз на GTV. Там пък отидох след като повече от 2 години бях асистентка на Иван и Андрей в Сблъсък. Започнах в тяхното шоу на 17 години и бях избрана на кастинг, на който се бяха явили доста известни манекенки като Мадлен Пенева и Снежина Вълкова. Бях много изненадана, когато ме одобриха, защото по това време бях доста свита. От асистентката в Сблъсък се очакваше да се разхожда наперено по бански, а другите девойки най-малко бяха доста по-оборудвани във физическия смисъл на думата от мен, и по-освободени като поведение и маниери.

Как избираш гостите си в предаването?
Решаваме всички, целият екип. Ние не работим непременно в офиса, често се събираме и отиваме на вечеря например, където обсъждаме следващото предаване. Всеки има мнение и участва. Дори главната ни редакторка, която има право да взима решения без да ни дава обяснения, се консултира с всички и участва на демократични начала.

Какъв трябва да е човек, за да поканите в шоуто?
Интересен. Винаги търсим персонажи, които са популярни, но въпреки това смятаме, че хората не познават много черти от характера им поради една или друга причина. Има много известни хора в България, за които непрекъснато се пише и говори какво ли не, но истинската им същност остава скрита за масовата публика, защото не могат или не иска да я покажат такава, каквато е. Пример за такъв човек е проф. Юлиан Вучков, който стана нарицателно за неадекватност, но това е манипулирана представа. Неговите думи “Чувам, и не вярвам на очите си”, всъщност са коментар към фолкпевица и имат смисъл, но са извадени от контекста.