Кое е общото и кое е различното между теб и Елена от Стъклен дом?

 Аз, според мен, съм същата като Елена, но когато животът го изисква да съм такава. Има хора, които с удоволствие ги наказвам с реплики на Елена. Просто човек съм, който трудно ще си остави магарето в калта и не смятам, че трябва да пребориш житейските ситуации, практичните ситуации с възвишени идеи и обратното. Когато наистина трябва да се оставиш на чувствата, да търсиш някаква практика. Така че точно като Елена знам кога и с какво. Въпросът е, че тя си слага едни чисто материални цели.

Любимата й тема са парите...

Да, пари. Цели свързани с благополучие, според нея. Докато благополучие за Яна може да означава голяма чанта, в която да събера всичките си мечти и заминавам за края на света. Мога да започна отначало хиляди пъти. Нещото, от което Елена много се страхува.

Изброй няколко мечти, които би сложила в една такава чанта...

Това е трудно. В зависимост от дестинацията, мечтите ще са различни. Има места, на които бих отишла с половинката си – Тишо, мъжа ми. Има места, на които бих отишла с детето си. Има места – с тях и с приятелите си, но много често обичам да пътувам със себе си. Качвам се на колата и запрашвам нанякъде и три-четири дена ме няма. Всъщност мечтите ми в този момент са да се чувствам добре, да хапна нещо вкусничко, да видя приятели на другия край на България, които отдавна не съм виждала. Чисто човешките неща. Ето нещо, което не съм изпълнила за това лято и все го казвам на Ники Мартинов от Survivor, че искам да го направя. Да идем до Кърджали и така един до друг да гледаме звездите и да си говорим за някакви неща. Ето такива неща ме зареждат много.

Какво ти даде сериалът Стъклен Дом?

Изпълни ми една от най-големите мечти. Много отдавна мечтая да играя в нещо, което е хит. Защото досега съм играла в продукции, било като водеща, било като актриса. Била съм в продукции, които са добри, имат своята идея, набират скорост, но не можеха да ударят върха, да станат абсолютен, тотален хит. Докато Стъклен Дом с появяването си, как да кажа... Просто е абсолютният връх в България.

Как се справяш със славата?

Ами славата при мен дойде много на постепенни крачки. Все едно се изкачвам лекичко по една стълба. Аз за пръв път застанах пред камера на 25 години в сериала Хотел България, после в реклами и т.н. И славата дойде постепенно. В началото ме познаваха като Калина от Хотел България, после се изявявах като участник в Мисис България 2004, титулуваха ме, пратиха ме в Индия. Survivor ми даде вече много голяма популярност. Почти на всяка крачка да ме спират.

А със Стъклен Дом спират ли те хората?

Това е тоталният връх вече в разпознаването на улицата. Понякога е много приятно. В смисъл, аз винаги това съм целяла. Като мина, да видя усмивките.

Ти си бивша манекенка, Мисис България 2004. Участвала си в Survivor 3, актриса си. Как стига до такава колоритна кариера?

Аз на 25 години се събудих, преди това бях управител на ресторант. Една сутрин си казах: ще стана манекенка. И това стана за много кратък период.

Кое от всички тези неща ти доставя най-голямо удоволствие?

Стъклен дом. Разбира се, че пресъздаването на образи. Да си актьор е нещо уникално. Можеш да живееш част от живота на други хора, и то абсолютно безнаказано. Просто можеш да се потопиш в една съвсем друга среда, да видиш какви са последствията от едни действия, които дали заради възпитание, или заради някакви комплекси, не си си позволявал да извършиш. Имам предвид, че понякога наистина ми се иска да действам буквално като Елена в някои ситуации и да размажа някакви хора, които срещам по пътя си, които ме влудяват по някакъв начин. Но не го правя, защото не съм такъв човек.

А твоите близки и приятели как възприемат ролята ти като Елена? Припознават ли те като нея?

Близките ми много добре виждат къде съм аз и къде е ролята. Те никога не са се съмнявали, защото от малка ми казват, че съм си сгрешила професията. Че трябва да се насоча към нещо артистично. По-скоро ги изненадва това – колко популярен може да те направи телевизията, защото те ме виждат всеки ден. Виждат ме когато плача, когато съм безпомощна, виждат ме когато отивам и казвам: "Край, приключих, повече не мога.” А в следващия момент сядат пред телевизора и гледат някакъв образ, който няма никакви грижи.

Ти си един от доста интересните участници в Survivor 3. Какво беше усещането да си на остров и толкова далеч от цивилизацията?

Survivor също ми беше като сбъдната мечта, но подсъзнателна. Защото от самото начало, като станах модел, ми беше трудно, че хората не знаят колко съм луда и какви физически данни имам. Много съм атлетична, имам страхотни физически данни и в спорта съм се доказала толкова много. В смисъл, че имам физическа култура доста над средната и мечтаех за едно такова състезание с такива игри. Но когато отидох в Survivor, той ми даде много повече. Накара ме да се чувствам свободна. Просто разбрах защо извековната истина е храна и подслон. Разбрах защо човек трябва да отстоява себе си. Защото просто трябва да правиш каквото трябва, да става каквото ще. На това ме научи Survivor. Тази мечта всъщност беше неосъзната от мен, но се превърна в страхотен урок.