Преди седмица се навършиха 130 години от рождението на наричания по времето на соца Вожд и учител на българския народ Георги Димитров. Станал световноизвестен като Героят от Лайпциг, защото успява да се самозащити така, че да бъде оправдан за запалването на Райхстага, той е първият българин, оглавил световна партийна организация – Коминтерна. След Девети септември става и премиер на страната ни. Освен това е бил най-близък приятел на съветския диктатор Сталин, но поради сближаване със сръбския диктатор Тито, е елиминиран от руснаците по време на лечение в правдителствения им санаториум Барвиха край Москва.

Малко се знае за личния живот на Дмитиров. Две са официалните жени на вожда, който по спомени на негови съвременници получавал много внимание от нежния пол.
Любица Ивошевич е първата истинска и голямата любов на Георги Димитров. Двамата са родени в една година – през 1882 г. Среща ги отдадеността им на комунистическото дело. Иначе са много различни. Тя  е сръбска поетеса, жена с деликатност и красота, които правели впечатление. Започва работа в шивашки цех и така попада във водовъртежа на синдикализма. Когато става деятелка на профсъюзното движение, тя влиза в контакт с Българската комунистическка партия.

Така се стига до идването й в България преди 110 години. 20-годишната Люба търси не само по-добър живот, но и любов в София. И я намира. Преди това обаче е открила и отлична работа. Тя започва кариера в най-реномираното модно ателие за луксозно облекло. Красива, с подход към клиентите, умела в работата си, с око и идеи на дизайнер, тя започва да се издига. Не след дълго вече е управинтел. Става нещо като

софийската Шанел

Всичките хайдами в София са нейни служебни и частни клиентки като модистка, дизайнерка и шивачка. Любица, или Люба, както обича да я наричат близките и познаните хора, става истинска звезад, когато публикува стихове в българския печат. Нейно хоби става и журналистиката. От 1909 до 1912 г. е редактор на българския вестник "Шивашки работник". Красотата, талнта и ударното слово на Ивошевич са оценени от Партията. От 1914 г. Любица вече е член на Централната женска комисия при ЦК на Българската работническа социалдемократическа партия – тесни социалисти, превърнала се по-късно в БКП. През 1920 г. дори става нещо като партиен посланик - пратеник на нашите червени на конгрес на Югославската компартия. През цялото това време тя е подкрепяна от своя млад и не по-малко обаятелен съпруг. Георги Димитров също е обещаваща млада звезда при червените. А щом се появят на светско парти, което се налага от дизайнерската битност на Люба, минават за

една от най-красивите двойки на София

През 1906 г., когато двамата са само на 24, Ивошевич става Димитрова, след като  се омъжва за Георги. През цялото време тя е човекът с парите в семейството. От модния бизнес Люба печели доста добре. Даже е изхранвала многолюдната фамилия на своя благоверен в качеството си на шивачка на хайлайфа.  Георги е по-скоро рентиер, докато основната част от времета му минава в партийна работа. Той дава под наем стайче в малката фалимна къща, която и до днес е запазена на софийската ул. „Опълченска”. И е хазяин не на кого да е, а на Петър Дънов. Учителят и

лидер на бялото братство

идеално се разбира с комунистическия клан.  След провала на Септемврийското въстание от септември 1923 г., заедно с цялото ръководство на БКП, Георги Димитров и Люба Ивошевич са изтеглени от съветските си другари и са издържани в не много евтин град като австрийската столица Виена. Даже шумната младежка компания започва да нарича себе си Задгранично правителство. Попаднал под влиянието на загниващия капитализъм, Георги започва да стаава човек на живота.Започва флиртове, ако се вярва на негови познати от онзи период. Разочарована, Люба емигрира в СССР, където работи до смъртта си през 1933 г. Тя се хвърля от висок етаж и загива на върха на славата на своя благоверен на Лайпцигския процес.
Така при завръщането му като премиер в България през 1946 г. първа дама става друга жена. Еврейката

Роза Флайшман е втората съпруга

на Георги Димитров. Избрана му е лично от неговия близък другар Сталин, след като се самоубива първата жена на Героя от Лайпциг – също чужденка, Любица Ивошевич.
Когато Георги и Любица емигрират в Австрия, в живота им се появява Роза. Георги обаче е дискретен във връзката си с нея и тя е най-вече служебна. Еврейката, която е загърбила буржоазния си произход, е предана комунистка и е неговата връзка с Австрийската комунистическа партия. След процеса в Лайпциг и триумфалното си пристигане в Москва, Димитров погребва Любица, която изпраща живота

под психиатрични грижи

Така другарят Сталин решава да ожени приятеля си за Роза. Единственото им дете Митя се ражда в СССР през 1936 г., но едва 7-годишно умира от дифтерит. Болката от загубата на единствения наследник е толкова голяма за Димитров, че не секва до края му 13 години поц-късно. Мнозина именно с това си обясняват и пропиването му.

61-годишният вожд понася тежко загубата. И без друго “служебният” брак съвсем се разсъхва и се поддържа по необходимост. След 9 септември 1944 г. Димитров се подготвя да се завърне в България. Когато тя става република след референдум от 1946 г., той оглавява правителството и управляващата партия.

По настояване на майка си през 1948 г. вождът и учителят на БКП и министър-председател на съветския сателит НРБ прави нещо изключително скандално –

сключва и църковен брак

с Роза. Венчава ги протестантският пастор Васил Зяпков, който ще бъде осъден на доживотен затвор от режима на същия този Димитров (за благодарност) в процеса срещу евангелските пастори. През 1949 г. вождът умира при неизяснени обстоятелства след лечение в Москва. След половингодишно управление на Васил Коларов – дясната ръка на Героя от Лайпциг, фамилията на Димитров отново е на власт. Чрез първата дама Елена, жената на Вълко Червенков.

Кариерата на грамадата в партията се дължи именно на това, че е зет на Димитров. След смъртта на сина на вожда,  Вълко му става като дете, въпреки че е осиновил малкия Бойко и му дава фамилията си Димитров. Червенков – с

прекрасна фамилия за червен лидер,

живее на семейни начала със сестрата на героя от Лайпциг Елена от 1926 г., но няма публикувани данни за техен официален брак. Зетят става  министър-председател на България в 66-тото (1950-1954) и 67-мото (1954-1956) правителство и понеже е също така бос на БКП, на практика е глава на държавата. Сваля го през април 1956 г. Тодор Живков. Той обаче го оставя още 6 години да бъде вицепремиер и го удостоява с честта да бъде

кум на Людмила Живкова

при първия й брак. За Вълко Червенков сега се знае малко. Той идва на власт през 1950 година, и веднага успява да наложи сталинистки модел на управление. Всички реални и мними негови противници са арестувани, и много от тях - изпратени в Белене. Започва налагане на култ към личността му.

Но режимът си има и положителни страни. Настава масово строителство на предприятия, а центърът на София е изцяло обновен. По-точно е да се каже – построен, защото той е почти напълно разрушен от англо-американските бомбардировки, унищожили над 12 000 сгради в 300 000-ия тогава град. Сред възстановените са Дворецът и Народният театър, а сред новите са открити Националният стадион „Васил Левски“, Народната библиотека, съвременната сграда на Софийската опера, сградите на Министерския съвет, президентството.

Червенков прави ЦУМ, парното и телевизията

с нейната известна кула – по онова време самотно стърчаща на хълм над града, хотел “Балкан”, който знаем като “Шератон” и полиграфическия комбинат “Димитър Благоев”. През 1952 г. той започва топлофикацията на столицата. Построени и открити са десетки язовири, промишлеността. Народът започва да живее по-нашироко, защото купонната система е премахната.