Малцина знаят, че като дете легендарният защитник на Левски Николай Илиев е бил цесекар, разкрива в. Шоу. В семейството той и баща му Стефан са от ЦСКА, а майка му и брат му - левскари. От момента, в който постъпва в синята Детско юношеска школа, и той, и таткото стават от Левски!

Порасналият височко юнак бързо показва заложби за добър футболист и е пратен да тренира не с връстниците си, а с по-големите, при децата от 63-ти набор - Краси Коев, Боби Михайлов и др. Любопитно е, че първият му официален мач при юношите е срещу ЦСКА. "Левски" бие със 7:11

Ники винаги е играл като защитник, въпреки че е вкарал безброй голове. Той е един от най-резултатните бранители в историята на футбола ни. Започва при децата като либеро, после в националните отбори и в мъжкия състав на "Левски" е преквалифициран в стопер. В детско-юношеската школа от неговия 1964-ти набор са Антони Здравков-Сухия, Мирослав Байчев, Стоил Георгиев и др. Бързо талантът му проличава и всички започват да говорят за него. Треньорите го викат да работи с мъжете.

Когато навършва 17, Добромир Жечев-Бобата го привлича в първия състав.По това време се налага цяла генерация от млади и талантливи футболисти. Куриозното е, че в този велик тим играят 8-10 юноши на "Левски", от които поне шестима са титуляри. Там са батковците Наско Сираков, Гиби Искренов, Боби Михайлов, Красимир Коев и Емил Велев-Кокала. Просто Жечев, както се казва, "има дупе" и рискува да пуска юноши в мачовете от първенството на "А" група. Рискът се оправдава. Само година по-късно, през сезон 1983-1984, "бебетата" на "Левски" печелят всичко - шампионска титла, Купата на Съветската армия и Купата на България - първи требъл в нашия футбол! Най-младият тим в историята на "синия" клуб прави чудото под ръководството на легендата Васил Методиев-Шпайдела.

 

"Със "старите пушки" Руси Гочев, Емо Спасов, Мишо Вълчев, Пламен Цветков, Весо Балевски, образувахме много добра сплав. Те веднага ни приеха в отбора - с амбициите ни, с желанието ни, с това, че сме юноши на "Левски" и винаги сме се борили единствено за първото място", разказва пред "ШОУ" Илиев.

С юношите печели Балканската титла, като става №1 на турнира в Румъния. През 1982 г. започва да играе редовно. Дебютира в елита на 2 октомври 1982 г. в Плевен срещу "Спартак". През първия си сезон при мъжете записва 8 мача, а през 1983-та вече се утвърждава като титуляр. Точно тогава опитният Николай Грънчаров си урежда трансфер в Португалия и по този начин отваря място в центъра на "синята" защита.

"Голямата заслуга за интегрирането на нас, младите, в мъжкия отбор е на Бобата Жечев.

Евала му правя и винаги ще го уважавам", категоричен е Илиев. През сезон 1983-1984 талантливият младеж вече е титуляр в центъра на защитата. Партнират му Краси Коев и Веселин Балевски. На треньорската скамейка вече е Васил Методиев. "Сините" печелят шампионската титла за пръв път от пет години и така прекъсват хегемонията на ЦСКА.

 

Ники Илиев записва 28 мача през първия си шампионски сезон. Тогава идва и първата оферта за таланта от чужбина - от "Щутгарт", който само дни по-рано е елиминиран именно от "Левски".

20-годишното момче пък вкарва един от головете за историческото 2:2 на реванша в турнира за КЕШ и сините елиминират немското страшилище.

"Тогава за да напуснеш България, трябваше да имаш навършени 28 г. Да играеш в Западна Европа пък изглеждаше като научна фантастика. След мачовете с "Щутгарт" немците поискаха да купят мен и Пламен Цветков", спомня си Никопай.

Той дебютира във вечното дерби на 10 декември 1983 г. при победата с 2:0 спед голове на Чавдаров (52) и Искренов (72). Налага му се да пази Спас Джевизов. За това дали се е справил, говори и фактът, че таранът е сменен от недоволния си треньор Апостол Чачевски още в 59-ата минута с Лъчо Танев. По принцип Илиев пази много приятни спомени от сблъсъците с ЦСКА:

"Редовно ги биехме - по едно време девет пъти поред! Дебютирах директно срещу Спас Джевизов. Той беше звезда. Един от топ нападателите на ЦСКА за всички времена. Не ми беше лесно, но се справих. Не съм сигурен дали той изобщо има гол, когато го пазех. В началото със Спас имахме спречквания, но поспе бяхме коректни един към друг. И Любо Пенев не беше проблем за мене ", разказва Илиев.

Един от най-тежките мачове в кариерата си Николай е играе на 9 март 1985 г.

"На 8 март погребах мама, а на 9-и трябваше да играя срещу ЦСКА. Само аз си знам какво ми беше. Когато 10 минути преди края поисках смяна, спед като водехме с 3:1, излизайки от терена, аз ппачех от мъка по майка ми и от радост за победата", вълнува се Ники. Тежко му е и след прословутия финал за Купата на България няколко месеца по-късно.

"Тогава ЦСКА беше отбор на властта. Предварително всичко бе подготвено, за да бъде Левски смачкан. Членовете на Политбюро Милко Балев и Добри Джуров не можеха да приемат, че техният любим ЦСКА е побеждаван непрекъснато. Имахме седем поредни победи“ - спомня си той.

През 1987 г. получава най-голямата награда в кариерата си - избран е за футболист №1 на България, и то само на 23 години! Отдавна е направил впечатление на емисари от европейските грандове. Има репутацията на модерен защитник с интелигентна и авторитетна игра, който играе отлично с глава и често бележи голове.

На терена най-трудно му е било не срещу Марко ван Бастен или Марадона, а срещу Бойчо Величков от Локо Сф.

През 1988 г. италианският отбор Болоня предлага за Ники Илиев умопомрачителна за времето си сума на Левски -1,5 милиона долара. По тогавашния курс това са 6,2 милиона лева. Председателят на фК "Левски" Данаил Николов - комсомолски и партиен деятел, обаче не дава и дума да се издума за

трансфер, не започват дори и преговори. По |това време действа забрана наши футболистипод 28 години да играят в чужбина, а Илиев е на 24. Случаят стига до министър-председателя Георги Атанасов, но дори и той нищо не успява да направи.

През 1989-а Ники все пак отива в Болоня. Играе страхотно, но не му върви - често се контузва. „Болоня" изпада в Серия "Б". Сменят се треньори, а Ники Илиев е пратен под наем във втородивизионния Херта – Берлин.

През 1992 се връща в Левски. Играе страхотно, в 14 мача вкарва 7 гола. Сините мачкат наред по първенството. Скарва се обаче с президента Томас Лафчис. Всичко става след един коментар на Ники в предаването "Маратон" на Сашо Диков. Казва, че несправедпиво са дали Дузпа за Левски срещу Черноморец.

"На онзи мач Наско Сираков си свали гащите пред сектор "А". Аз заявих, че не трябвало да го прави, защото двама трима олигофрени не са цялата публика на "Левски". После започнаха обвинения и наказания. Извадиха ме от отбора. Притискаха ме да се извиня на ръководството. Но аз не го направих. За отмъщение Томето ме изхвърли за една седмица. Чакаше да му поискам прошка.

Тренирах самостоятелно, въпреки че ми предстояха мачове с националния отбор. Имах проблеми и с крака. Но никои не ми обръщаше внимание. Правех кросове в гората. И излязох да играя за националния отбор. Не, не сбърках, че се върнах. Защото го направих заради Левски и публиката, но съжалявам, че се предоверих на човек като Лафчис", разказва Илиев.

Другият му конфликт е с Андрей Желязков, когото счита за чуждо тяло на "Герена". И му го казва в очите, за което си пати. Почувствал се излишен в любимия Левски, Ники Илиев си урежда трансфер вьв френския Рен, но това се оказва една от най-големите грешки в живота му - записва само 5 мача за цепи 2 години.

"През зимата на 1992 г. мениджърът, който отговаря за френските отбори - Дочо Нанов, ми беше уредип на 100% да замина за Нант. Отказах заради Левски, обяснява Илиев. Точно в най-тежкия момент за него в София долита на преговори генералният мениджър на Рен, Льофилатар. В Рен хората още след първия му мач се чудят как може със скъсани коленни връзки на левия крак да се играе. През октомври 1993 г. се налага пак да легне под ножа. "Лекарят на Рен ме прие е кпиника в Колмар, където ме оперира крайно несполучливо. Тоя се оказа абсолютен касапин. Кракът ми започна да гноясва, положението се влоши. Можех даже да загубя крака си -разказва за кошмарите си футболистът. - Чух даже версия, че нарочно операцията е направена нескопосано, само и само да не играя в знаменития мач на Парк де Пренс. Независимо от това спед срещата дори моите френски колеги бяха категорични, че националният им тим не е заслужавал да ни победи. Аз пък бях донесъл каса шампанско. Те го изпиха с удоволствие."

 

Започва да прави процедури за крака си с гореща вода, които обаче се оказват противопоказани. Тогава се сеща за своя приятел професор Маркачи от Бопоня. След неговата намеса се чувства като нов човек. Когато се връща отново на терена, вестник Екип пише с огромни букви: "Ипиев ръководи защитата като император".

 

 

 

Любопитен е поспедният му мач за "Рен" през есента на 1994 г. - 2:0 като домакин на Бордо. Четвърт част преди края Ипиев и Кристоф Дюгари се "бият" за спорна топка французинът удря бъпгарина в лицето с лакът. Нашият му отвръща и съдията ги гони и двамата Така завършва кариерата си в Рен с червен картон.

 

 източник: "Шоу"