Единият щастливец е борецът Радев, а другият – актьорът Георги Калоянчев. Интересно е, че за нито един от двамата тези коли не стават любими. Калата се отказва от мерца, понеже му е много скъпа поддръжката. Боян Радев пък се разделя с него, за да се сдобие с цяла колекция на Бенчо Обрешков. Шитка колата на търновски свинар. Онзи плаща невероятните за соца 40 000 лева – два апартамента в София. А Радев инвестира в 80 произведения на любимия си художник, както се хвали в медиите.

Всяко платно излиза по 400 лева. Общата сметка е 32 000 лева. Радев никога не се пазари за картини и отстъпки „за бройка”. Пък и защо да го прави - Боян си спестява 8000 лева – толкова е извръжката на средно българско семейство за 2 години във времето на соца.

Днес същите картини, купени за 32 000 лева, струват повече от милион. Така че сметката, определяна като умопомрачителна за онова време, се оказва майсторски изчислена инвестиция от бореца.

Радев е много напред с материала и в качеството си на разузнавач. Живее с години във Виена. Дали е проява на чувство за хумор от страна на изпратилите го, ала Радев е не какъв да е, а го назначават за културен аташе в австрийската столица.

Пост, достоен за колекционер номер едно в България. Но считан за смехотворен от червената аристокрация, която за разлика от интелектуалния елит се отнася с пренебрежение към човека от народа.

И спестените във Виена долари и шилинги, които му плащат по първо и второ направление, Боян Радев инвестира в изкуство.

Темата за парите в спорта и изкуството никак не е чужда на професора от школата на живота. Ето как разсъждава той по въпроса: „Сега се говори за много пари в спорта. Големите пари са за футболистите. А за мен истината е в олимпийските игри. Един спортист, който стане олимпийски шампион, трябва да взема поне половин милион долара. Защото този човек следващата година може да е инвалид.

Това са хората, достойни за големите пари в спорта. Пред тях се прекланям. Много хора се правят на велики, на големи българи с държавни средства. Когато обаче вече не са на важни постове, се вижда, че са напълно измислени. Така е и с политиците. Докато са депутати, министри, всички им се слагат. А след като паднат от постовете си, всички са срещу тях. Затова нито един политик не се помни в България, няма и да ги помнят”.

Човекът, превърнал в свои емблеми пурата, уискито и раираното сако, държи на имиджа си на публична фигура и глас на народа.

Той дори е докачлив, когато някой го бъзика на тази тема. Заради многото коментари, които му донесе проявата на личен стил – носи един и същи десен сако десетилетия наред, Радев беше отворил гардероба си пред репортер на всекидневник и беше показал еднаквите 32 парчета, които къта. По един за всеки ден от месеца. Плюс резерва.

Вероятно заради този свой характер и до днес Боян Радев е уважаван не само у нас, но и в чужбина. Неотдавна той бе отличен и от световната борба, и дори лично от президента на Международния олимпийски комитет с почетни призове.