Официалните биографи на Георги Димитров  и до днес крият подробностите за връзките му с Петър Дънов. Истината е, че Дънов е бил квартирант в къщата на „вожда и учителя на българския народ”, както го наричаше комунистическата пропаганда. А втората подробност е, че Димитров сключва по волята на майка си – прочутата баба Парашкева черковен брак и то в протестантска църква. Същата, към която в началото на живота си принадлежи и Дънов.

Връзките между Учителя и Георги Димитров не са краткотрайни. Не е известно под какъв наем Дънов обитава малката къщурка на ул. „Опълченска” – тогава съвсем в покрайнините на София, която е на Димитрови. Но пък е факт, че в квартирата на философа неведнъж се е укривал лидерът на комунистите в България.

Сиреч, Дънов се явява един от първите атаци у нас, та ако не беше починал още на 27 декември 1944 г. – съвсем малко след идването на БКП на власт, по заслуги трябваше да му дадат званието Активен борец против фашизма и капитализма.

Когато Димитров се връща в България като премиер през 1946 г., той прекратява гоненията срещу дъновистите, които „народната власт” предприема в началните си напъни да завладее всичко и всички у нас. Тази практика обаче е прекъсната. Георги Димитров лично се разпорежда върху Дънов и последователите му да не се осъществяват никакви репресии. На принципа, че волята на началството е закон и трябва да се надминават очакванията му, е предприета и следваща крачка. Четири години след установяване на комунистическия режим в България Министерството на външните работи признава Всемирното бяло братство за „верска общност”. Това става с официален документ от 23 януари 1948 година. За пред съветските другари е изтъкната огромната и съвсем реална международна популярност на българската философска група, която вече има стотици хиляди последователи по цялата планета – от САЩ и Канада, през Франция, Холандия и Англия дори до Русия. „Каквито и да било репресивни мерки срещу Бялото братство биха били възприети негативно от света”, докладват нашите на съгледвачите си от КГБ и КПСС. Това обаче не пречи през същатка тази година братушките да „приватизират” дъновистката обител. Съветското посолство настоява за национализация на градината на Учителя в „Изгрев” – по онова време в покрайнините на София, срещу която възнамерява да построи новото си посолство, наследило старата мисия срещу храм-паметника „Александър Невски”. В това естествено има и дълбока символика.

Мнозина очакват след смъртта на покровителя им Димитров дъновистите отново да бъдат преследвани. Ала те забравят, че властта попада в ръцете на зетя на Героя от Лапциг Вълко Червенков. Увлечен да възстановява порутената от англо-американските бомбардировки София и да създава нови пътища, фабрики и сгради, премиерът възлага грижата за братството на достойната му последователка и негова жена Елена – сестрата на Димитров.