Пияни войници, хванати да правят секс...

Двама пияни войници бяха хванати да правят секс в...

Гимназисти от общ. Велинград се...

Учениците от СУ Методий Драгинов, с. Драгиново (община...

Тодор Славков не си взел сбогом с Людмила Живкова

отпечатай новината

13.09.2012 09:45 | Видян 8862 пъти | Гласували 1

Тодор Славков не си взел сбогом с Людмила Живкова

 

Бабата има само броени месеци да се порадва на Малък Тошко. Ракът безжалостно я отнема от нейните близки. Внучето така и няма шанса да запомни тази невероятна жена, за която никой никога не е казал лоша дума – дори отявлените врагове на Тодор Живков, които не липсват дори в най-триумфалните му години.
Смъртта на д-р Малеева – стожерът, около който се крепи фамилията Живкови, сякаш е началото на края на щастието за членовете на клана. Не минава много време и зверска катастрофа едва не отнема любимата дъщеря на Тато – Людмила. Тя никога не се възстановява напълно от претърпените физически и психически травми. Но и никога не спира да работи и да пътува, сякаш предусещайки, че не й е отредено много време на тази земя.

1981 година, когато Бай Тошо навършва 70, а Малък Тошко – 10 е най-нещастната година за фамилията. Людмила крои грандиозни планове за есента, когато държавата по нейна идея ще чества 1300-годишнината си, а тя смята да осъществи големи политически революции.
Преди това обаче тя изпраща децата си Жени и Тошко на море в резиденция „Евксиноград”, а после тръгва на две последователни дълги и натоварени посещения в двата края на света – Индия и Мексико.

Още в любимата й държава на духовността българският министър на културата не се чувства добре. Вместо да отложи визитата в индианската земя обаче, тя не остава да си отпочине в София. В един и същи ден каца, сменя куфарите и полита за Америка. В Мексико нещата се усложняват. Дотолкова, че програмата на делегацията е прекъсната, а от София е повикан спешно съпругът на Людмила – Иван Славков.

Лекарите правят всичко възможно и Живкова отново е на крака. От летището се отправя на правителствената вила в Боровец, за да си почине на хлад и да не се натоварва. Децата са още на морето – майка им не иска да я виждат бледна и на ръба. Надява се да се съвземе преди да са се върнали.
Последният й ден обаче променя всичко. Вероятно във връзка с лансираните от Людмила промени в управлението на страната, за които се бори, двамата с баща й се скарват. Той настоява, че СССР и без друго трудно преглъща духовните инициативи на Людмила, така че не бива да се рискува с излишни движения. Тя бързо се изнася към София. Същата нощ умира във ваната на вила „Калина” в Бояна.

В това време Малък Тошко и Жени, която не след дълго ще бъде осиновена от дядо си и ще започне да носи фамилията Живкова, нищо не подозират. Сутринта ги будят и след закуска ги откарват на летището. Там ги чака специално изпратен от София самолет.

Двамата, колкото и да не разбират, усещат, че нещо не е както трябва. Когато пристигат, откарват ги в семейното жилище на сегашния булевард „Левски”. Там ги чака Иван Славков, който успява да им каже само 3 думи: „Майка ви почина”.
Децата са в шок. Малък Тошко се разревава и се скрива в кухнята, докато сестра му се заключва в една от баните на огромното жилище. Ударът е страшен. В един момент хлапетата се превръщат във възрастни хора.

„Не можех да осмисля какво е станало, не можех да приема, че е възможно да загубиш родител. Чувал си за смъртта, но никога не си си представял, че ще се случи на теб или в твоето семейство. Колкото и майка ми да е отсъствала от дома, защото тя работеше като луда и за нас с Жени се грижеха жени, смъртта й отвори огромна празнина пред мен”, спомня си онзи най-тъжен ден в живота си 41-годишният вече Тодор Славков в свое интервю.

/Следва продължение/

<< назад

автор: СЛАВА

Етикети: , , , ,
Добави в: Svejo.net svejo.net Facebook facebook.com

Няма коментари към тази новина !