Ирен твърди, че е имала съучастник в това убийство на човек. Тя твърди: „Помня, че цялата болница беше на крак, а докторът още е жив. Стефан не знаеше, разбра чак след като всичко свърши. А Владимир беше заченат през декември 1985 г.”.  

За майката обаче много по-страшно изпитание е не абортът и последвалата бременност и раждане с риск за собствения й живот.

Тежкият момент настъпва, когато детето, което буквално е одрало кожата на баща си, трябва да бъде представено на съпругата на Стефан Данаилов.

Ирен споделя: “Никога няма да забравя мълчанието си по време на този час и половина, докато бях при Мария Данаилова...”.
Хора от снимачния екип на Поема разбиват митовете за  „геройство” и „романтика” в духа на името на филма.

Според тях не само Ирен преследвала денонощно Ламбо, докато снимали заедно. След като великият актьор си дава името на детето, но не зарязва жена си, тя се поболява.


Пъвата красавица на София – топмодел, се превръща в баба Ирен не се посвенила да отиде у дома й и да й покаже новороденото дете. Мария приема с достойнство случилото се и презрително твърди, че дори не познава „тази жена”.

Цитирана е в пресата: “Нямам нищо против нейното дете. Тя е искала да го има. Нека й е живо и здраво. Какво мога да имам против едно дете? То какво ми е направило? Нека крачи по този свят и да е щастливо. Не знам докога тази жена, която не познавам, ще продължава да рие... Да е жива и здрава”.