Прошка няма за какво да давам, защото има неща които никога  не се забравят, твърди пред Супер 19` залятата с киселина

Мария, минаха 10 години от наглото нападение срещу теб с киселина, връщаш ли се често назад към фаталния ден?
Не, само, когато е датата на заливането - 11 ноември и то заради това, че като дата е и свят празник и просто събирам семейството и роднините на вечеря или обяд за мое здраве. Като цяло не обичам да се връщам назад.

Ако имаш възможност да се срещнеш очи в очи с нападателя си, какво би му казала?
Не знам. Аз съм много спонтанна и първична в определени ситуации. Определено няма да му спестя много и ще го попитам това направи ли го по-щастлив, по-обичан, по-ценен или по-богат? За да можеш, без да ти трепне, да залееш жена, майка, трябва да си поставен в сериозна зависимост от поръчителя или да си тотален изрод. Определено, това не е човешко и този човек е болен под някаква форма.

10 години по-късно, изясни ли си лично за теб, кой стои зад покушението и защо ти сториха това?
На мен ми се изясни още през нощта в реанимация, докато потъвах от болка и страх. За всички е ясно,че в покушението над мен няма личен мотив, тип любовна история и т.н. Имаше три версии и на 48-мия час остана професионалният мотив. Просто работех на неправилното място в неправилното време, въпреки хубавите проекти, които правеше агенцията на Дарина Павлова и високата летва, която се постави за реализирането на конкурсите Мис България, на които бях рекламен мениджър и чрез връзките си с рекламодатели обезпечавах.

Говорите ли в семейството си за случая, какво разказваш на децата си?
Големите ми деца Максим /на 18 г./ и Стефани / на 17 г./ знаят всичко и с тях нямам тайни или притеснения, независимо, че когато пострадах те бяха в първи и втори клас и за една седмица пораснаха. Все още не съм казала абсолютната истина на Анжела /на 6 г./, но до края на тази година ще го направя, защото тя вече е голяма и доста социална. По-добре да го научи от мен, отколкото от хората.  

Кой най-много ти помогна през тези години и някой потърси ли от теб някакво извинение или прошка?
Разбира се най-много ми помогнаха съпругът ми Ангел и майка ми. Те двамата бяха до мен през целия път на болка, нерви, обезверяване и оцеляване. Без тяхната подкрепа и любов много неща нямаше да са същите. Но най-голяма беше подкрепата на човека, който продължи лечението ми, след като Дарина Павлова не успя след смъртта на Илия Павлов /които поеха ангажимента и го обявиха публично във всички медии,както и дадоха 50 000 лв. награда за следствието и т.н/ и това е Тодор Батков. Благодарение на неговата финансова помощ аз успях да направя серия от операции във Франция при д-р Дарина Кръстинова, която съумя да стори максималното за моето тежко изгаряне.

Прошка.....защо да дам, има неща които никога  не се забравят и такива, които никога не се прощават и това, което ми се случи е едно от тях.

Как дойде идеята ти за фондацията, която създаде?
Асоциация С лице към света се роди като идея между две операции във Франция. Д-р Кръстинова ми разказа за много случаи на нуждаещи се деца с лицево-челюстни малформации,изгаряния, травми от катастрофи.

Тази асоциация съществува в Париж и Лондон и направихме и в София. За първите 3 години оперирахме чрез дарители - мои клиенти и приятели основно 32 деца. В последствие кризата се отрази и много хора не бяха така щедри,а и това е една трудна кауза. Разбира се, аз не съм се отказала.

Впоследствие се опитах да помогна и на жени жертва на насилие и то точно от заливане с киселина, но и това се оказа трудна задача. Винаги не е достатъчно, винаги има хора, които го правят и помагат за евтина реклама и пиар, и после трябва сама да се оправя и реших да преосмисля тези си начинания. Сега асоциацията помага на определени деца и случаи, които са наистина благодарни и оценяват подадената ръка, защото в крайна сметка никой не е длъжен да помага, но прави ли го трябва да го прави със сърцето си и без да търси възвръщаемост. Щастлива съм от писмата и многото благопожелания на хората и децата, на които съм помогнала и това ме прави пълноценна.