НАЙ-НОВИ
Шефът на Исторически парк остава в...
Три дни след като група "Остава" чрез своя вокалист и...
Гимназисти от Благоевград се включиха...
Благоевград стана част от екопроекта „Природа? SOS!”...
Мария Бонева: Дарина Павлова спря парите за лечението ми след смъртта на Илия
19.11.2012 09:30 | Видян 15625 пъти | Гласували 1
Прошка няма за какво да давам, защото има неща които никога не се забравят, твърди пред Супер 19` залятата с киселина
Мария, минаха 10 години от наглото нападение срещу теб с киселина, връщаш ли се често назад към фаталния ден?
Не, само, когато е датата на заливането - 11 ноември и то заради това, че като дата е и свят празник и просто събирам семейството и роднините на вечеря или обяд за мое здраве. Като цяло не обичам да се връщам назад.
Ако имаш възможност да се срещнеш очи в очи с нападателя си, какво би му казала?
Не знам. Аз съм много спонтанна и първична в определени ситуации. Определено няма да му спестя много и ще го попитам това направи ли го по-щастлив, по-обичан, по-ценен или по-богат? За да можеш, без да ти трепне, да залееш жена, майка, трябва да си поставен в сериозна зависимост от поръчителя или да си тотален изрод. Определено, това не е човешко и този човек е болен под някаква форма.
10 години по-късно, изясни ли си лично за теб, кой стои зад покушението и защо ти сториха това?
На мен ми се изясни още през нощта в реанимация, докато потъвах от болка и страх. За всички е ясно,че в покушението над мен няма личен мотив, тип любовна история и т.н. Имаше три версии и на 48-мия час остана професионалният мотив. Просто работех на неправилното място в неправилното време, въпреки хубавите проекти, които правеше агенцията на Дарина Павлова и високата летва, която се постави за реализирането на конкурсите Мис България, на които бях рекламен мениджър и чрез връзките си с рекламодатели обезпечавах.
Говорите ли в семейството си за случая, какво разказваш на децата си?
Големите ми деца Максим /на 18 г./ и Стефани / на 17 г./ знаят всичко и с тях нямам тайни или притеснения, независимо, че когато пострадах те бяха в първи и втори клас и за една седмица пораснаха. Все още не съм казала абсолютната истина на Анжела /на 6 г./, но до края на тази година ще го направя, защото тя вече е голяма и доста социална. По-добре да го научи от мен, отколкото от хората.
Кой най-много ти помогна през тези години и някой потърси ли от теб някакво извинение или прошка?
Разбира се най-много ми помогнаха съпругът ми Ангел и майка ми. Те двамата бяха до мен през целия път на болка, нерви, обезверяване и оцеляване. Без тяхната подкрепа и любов много неща нямаше да са същите. Но най-голяма беше подкрепата на човека, който продължи лечението ми, след като Дарина Павлова не успя след смъртта на Илия Павлов /които поеха ангажимента и го обявиха публично във всички медии,както и дадоха 50 000 лв. награда за следствието и т.н/ и това е Тодор Батков. Благодарение на неговата финансова помощ аз успях да направя серия от операции във Франция при д-р Дарина Кръстинова, която съумя да стори максималното за моето тежко изгаряне.
Прошка.....защо да дам, има неща които никога не се забравят и такива, които никога не се прощават и това, което ми се случи е едно от тях.
Как дойде идеята ти за фондацията, която създаде?
Асоциация С лице към света се роди като идея между две операции във Франция. Д-р Кръстинова ми разказа за много случаи на нуждаещи се деца с лицево-челюстни малформации,изгаряния, травми от катастрофи.
Тази асоциация съществува в Париж и Лондон и направихме и в София. За първите 3 години оперирахме чрез дарители - мои клиенти и приятели основно 32 деца. В последствие кризата се отрази и много хора не бяха така щедри,а и това е една трудна кауза. Разбира се, аз не съм се отказала.
Впоследствие се опитах да помогна и на жени жертва на насилие и то точно от заливане с киселина, но и това се оказа трудна задача. Винаги не е достатъчно, винаги има хора, които го правят и помагат за евтина реклама и пиар, и после трябва сама да се оправя и реших да преосмисля тези си начинания. Сега асоциацията помага на определени деца и случаи, които са наистина благодарни и оценяват подадената ръка, защото в крайна сметка никой не е длъжен да помага, но прави ли го трябва да го прави със сърцето си и без да търси възвръщаемост. Щастлива съм от писмата и многото благопожелания на хората и децата, на които съм помогнала и това ме прави пълноценна.
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !