НАЙ-НОВИ
Виктория Бекъм опроверга слуховете за...
50-годишната Виктория Бекъм отново се противопостави на...
Дядо Васил трябва да наричаме коледния старец
24.12.2012 10:20 | Видян 3315 пъти | Гласували 1
Истината е, че в православната традиция Дядо Коледа си има име. То е Васил. Още от византийски времена – епохата, когато на Балканите и в Източна Европа е прието християнството, той е раздавал паричка или нещо друго като символ на новата година на децата. Това е ставало винаги и само на 1 януари.
А не на православната Коледа, която до 1968 г. и нашата църква, заедно с другите ортодоксални се е празнувала на 6 януари. Руснаци, гърци, сърби го правят и досега.
Така че познатото от социализма раздаване на подаръци на Нова година, а не на Рождество явно се е кореняло в отколешната православна традиция, колкото и парадокслано да звучи това на фона на политическите разбирания.
В различните държави с техните различни култури добрият старец носи различни имена. Както разказахме в миналия епизод, за англоезичните той е Санта Клаус или Свети Кольо, ако преведем това на български език.
Северните народи от Европа, които убедиха целия свят, че домът на добряка е именно в тяхната Скандинавия, пък вкарват в джаза около Дядо Коледа и своите елфи от нехристиянската им митология.
Ние, следвайки руснаците, след като избираме Снежанка за придружител на стареца, сме взели и джуджетата от нейната приказка за помощници на раздавача на подаръци в неговата тайнствена работилница за армагани.
Немците също не се предават. И те се връщат към паганистичните си митове и известно време при тях Дядо Коледа всъщност е наричан и е изобразяван като Один. Първият, изрисувал образа – мрачноват сивкав възрастен мъж, който гледа страшно изпод вежди е на Георг фон Розен.
Один на практика е нещо като продължение на гръцкия Зевс и римския Юпитер в пантеона на германските племена, преди да се християнизират в ранното Средновековие. Така че не само за нас в България най-важният зимен празник е смесен с езически традиции и обичаи.
Дали става въпрос за сладкиши или орнаментика, всеки народ вкарва нещо от старите си корени в общата християнска Коледа. Специално в случая с Один немците просто преименуват своя ретро празник от готските времена, който наричат Юле. Същият бог вдъхновява и исландците.
Те пък вкарват в коледната традиция любимия елен на Дядо Коледа – вярно, при тях е кон на име Слейпнир. На стареца е отредена слава като на Александър Велики, който кръщавал на своя Буцефал градове. Сред синонимите, които се използват за определяне на върховния бог Один са такива като Лангбарьор – сиреч Дългобради.
Пак от немците и исландците идва номерът с ботушчето. Според техните поверия в чест на Один на неговия празник в ботушчетата или чорапчетата на децата се пускат моркови, слама и захарче – идеята е, че така ритуално се „храни” споменятият му вече кон. Тази традиция се предава и в Белгия, и в Холандия, че даже в Северна Франция.
Алпийските народи – швейцарци, австрийци, немци измислят и другар за Дядо Коледа. Кръщават го Крампус. През Средновековието не се притесняват от обвинения в гейство за двамата ергени – все пак основният играч е в третата възраст.
свързани новини
коментари
- коментари
- напиши коментар
- изпрати на приятел
- гласувай
Няма коментари към тази новина !