В България много се дискутира около новото лого на страната, част от проекта за бранд България като туристическа дестинация. Как си обяснявате това?
Всеки проект, реализиран с европейско финансиране привлича общественото внимание и генерира дискусии в социалните медии. Туризмът е от особено значение за България, след като представлява основен генератор на финансов ресурс за населението. Но не е толкова важно дали се дискутира проектът, колкото какво представляват коментарите, колко са градивни и какво имат за цел. Ние си мислим, че разбираме от всички теми.

Вярно ли е, че доста международни институции като Интербранд коментират положително новия визуален имидж на страната?
Нека първо уточним следното - брандингът не е дизайн, а създаване на чувство у ключови аудитории на целеви пазари. Има гласуване на една от култовите дизайнерски страници в Интернет, а там резултатите са много положителни. Но това са специалисти и в конкретния случай става дума за дизайн. За нас е важно брандът и неговият елемент – логото - да привлече вниманието на потенциални туристи, те да дойдат тук и да споделят това, което ще открият. Критиките от американски дизайнери например може и да са полезни, но в същото време те не са част от целевата група за туризъм в България.

А вярно ли е, че този вариант на лого е избран след анкета със световни капацитети?
Тестването на визуалните концепции беше направено сред туристи и туроператори в България, Русия, Украйна, Чехия, Швеция, Великобритания, Германия, Румъния, Сърбия, Турция, Гърция и Китай. Това са целеви пазари за туризъм на България. Избраната концепция категорично беше откроена като най-харесвана и отговаряща на стратегическите цели за представяне на България като туристическа дестинация. Тя е фаворит сред всички изследвани целеви групи – български туристи, туристи, които са били в България, туристи които не са били в България и туроператори. В голяма част от пазарите степента на одобрение и харесване на концепцията е над 70%.

Няколко големи капацитети в брандирането на страните дадоха много положителна оценка не само на логото, но и на стратегията, но това беше след тяхното създаване.

Какво всъщност е кодирано в този сложен знак?
Според направените тестове, избраното лого в най-голяма степен носи идеята за откритие и споделяне, заложена в новата бранд стратегия на България. Логото е в хармония с емоционалния фокус на бранда (радост от споделеното откритие), създава добро настроение и положителни очаквания към страната сред потенциалните туристи. В него е кодирана и новата култура на споделяне в социални мрежи и интернет, хората да говорят за България. Всеки да може да интерпретира логото по свой начин, да открива в него други значения и да ги споделя. И най-вече, да го накара да пътува до непознати за него места в България.

То предизвиква спонтанни асоциации с туризъм, пътешествия и приятна ваканция, което допълва общото позитивно усещане на потенциалните туристи. Подсказва многообразие и различни възможности за туризъм, които предлага България. Според преобладаващата част от анкетираните, логото носи духа на България и подхожда на страната ни.

Предложеното лого е само част от инструментите, заложени в бранд стратегията за налагането на България като туристическа дестинация и е част от специфичен маркетингов процес, поверен за изпълнение на експерти в тази област.

Защо според вас никой не обръща внимание на най-силното послание на бранда - мотото или слоганът, както е наричан на езика на рекламистите?
Напротив. Слоганът получи доста положителни коментари. Много хора обърнаха внимание на посланието. Някои го разбират и го одобряват. Казват, че нямало какво да се открива в България. На критиците бих искала да кажа следното, че всеки българин е на ясно, че може да открие нещо ново в страната ни, което да иска да сподели и да се гордее с него. Мога да дам много примери и да задам въпроси за такива уникални и слабо познати места. В центъра на София е Националният археологически институт с музей. В него има един бронзов глиган от Тракийската гробница в Мезек. Колко хора знаят историята на тази внушителна статуя? Или колко хора знаят, къде се намира бившата ведомствена спалня на една пивоварна фабрика, която само преди няколко месеца беше превърната в пет-звезден хотел и ресторант с изумително вкусна кухня на брега на едно живописно езеро?

Като човек, който наблюдава отвън нещата, какво липсва на нашата страна като дестинация и върху какво тя следва да работи?
България има и предлага всичко като дестинация, но този факт е слабо познат и малко рекламиран. Това се вижда и в "прекалено бъбривото" лого, както се изразяват елитарните академици. Но не го рекламираме достатъчно, не налагаме бранд България. А популяризирането му трябва да става не само чрез МИЕТ, но и от всички нас – от представителя на туристическа асоциация, до пиколото в хотел, и от президента на страната до българина, живеещ в най-отдалеченото село. Ако ние всички повярваме, че в България има прекрасна природа, умопомрачаващи злата в музеите, магически легенди по селата, чисти и оздравяващи води в спа-центровете, вкусна храна и разкошно вино в ресторантите, и споделим дори едно от тези неща с приятел, роднина, колега от друг град в България или от чужбина, туризма към България ще се увеличи многократно. Защото седем и половина милиона рекламодатели, са много повече, отколкото тези, за които може да плати и една огромна страна като САЩ или Испания.

А какви грешни послания изпращаме към света?
Българинът има един основен недостатък - постоянно е недоволен и се оплаква за всичко. Туристите не искат да посещават страни, където всички са нещастни. Не заради беднотията, но заради отношението към нея. Мароко има почти три пъти по-нисък брутен вътрешен продукт на глава от населението, но има два пъти по-високи доходи от туризъм, отколкото България. Виждали ли сте някой мароканец да се оплаква колко му е зле, когато е в чужбина? Той постоянно хвали страната си. А ние критикуваме всичко в България – и когато сме тук, и имаме възможност да променим нещата, и когато сме в чужбина.


Известно е, че имате опит и в други подобни кампании, какви са вашите впечатления от българския екип, който разви концепцията ви?
Това не е просто една кампания, а един от най-отговорните проекти реализирани за българския туризъм. С проекта за бранд България ние работехме освен с професионализъм и с любов към страната. Защото всички чужденци в екипа обичат страната ни. Това беше една от най-големите разлики. Изуми ме, че управлението на проекта беше толкова добре координирано. Екипите работеха денонощно, без съботи, без недели, без да изчисляват, че дават много повече от себе си.

Преди 17 години участвах при ребрандирането на една банка в Португалия – цялото ребрандиране на банката струваше над 25 милиона долара. И то по цени тогава, при много силен долар.

С проекта за бранд България ние работехме освен с професионализъм и с любов към страната. Защото всички чужденци в екипа обичат страната ни. Това беше една от най-големите разлики.

Смятате ли, че е възможно атаките срещу бранда да идват заради реализираната икономия спрямо предложенията на други участници? Все пак 50% по-евтиният проект спечели и спести над 700 000 лв. на бюджета?
Това са само една част от атаките. Има и друг вид атаки – атаките са с чисто политически оттенък. Третият вид атаки беше от елитарните академици. От тяхна гледна точка продуктът не отговаря на естетическите им изисквания за минимализъм, конструктивизъм и т.н.Фактът е, че показни извадки от населението в повече от 11 страни хареса именно това лого, а зад стратегията застанаха много от заинтересованите страни в туризма.При одобрение 80% при всички целеви пазари, винаги ще има 20% недоволници – по-каквато и да е причина.

Източник: Супер 19'