Вие си го представяте като Киану Рийвс от посветения на него холивудски филм или го мислите за досие? Не, Буда е живял преди 25 века, научи Супер 19'.

А неговото житие е приказка за управника, от когото криели истината за страданията и бедността на народа. Но понеже, както сам разбрал 3 неща не могат да бъдат  скрити: слънцето, луната и истината, той сам прозрял тази несправедливост. И така от управник станал бог. Поучителна и звучаща актуално история.
 
Сидхарта Гаутама е основна фигура в будизма, като будистите вярват, че преданията за неговия живот, учение и правила на поведение са обобщени и запаметени от неговите последователи след смъртта му.

Различни сборници, приписвани на Гаутама, са предавани устно от поколение на поколение, като са записани за първи път едва 4 века след смъртта му.

Сидхарта Гаутама е приеман за бог или пророк и от други религиозни течения, сред които индуизма, ислямският клон ахмадиеи бахайството.

Бащата на Буда бил цар Судходана-водач на клана Шакя, която столица била Капилавасту, която по-късно била присъединена към нарастващото царство Косала по време на живота на Буда.

Гаутама е фамилно име. Неговата майка царица Маха Мая (Маядеви) и съпруга на цар Сидходана била колиянска принцеса.

Легендата разказва, че в нощта, когато Сидхарта е заченат царица Мая сънувала, че бял слон с шест бели бивни влиза в дясната ѝ страна и десет месеца по-късно Сидхарта се родил.

Както е Шакя обичая, когато майка му царица Мая забременява, тя напуснала Капилавасту, за да роди в царството на баща си. Въпреки това, нейният син е бил роден по пътя в Лумбини в градина под едно салово дърво.

Денят на раждането на Буда е широко празнуван в Теравада страните като Весак. Различни източници твърдят, че майката на Буда умира при раждането му, няколко дни или седем дни по-късно.

На новороденото дете е дадено името Сидхарта (пали: Сидхата.), Означава "този, който постига целта си". По време на честванията на раждането, отшелника-ясновидец Ашита тръгнал от планинското си жилище му и обявил, че детето или ще стане велик цар, (чакраваратин) или велик свят човек.

Според традиционния разказ, това става след като Сидхарта поставил краката си в косите на Ашита и Ашита разгледал рождените белези на детето. С

идходана провел кръщавка на бебето на петия ден от раждането му и поканил осем учени-брамини да прочетат бъдещето на бебето.

Всички дали двойни предсказания, че бебето или ще стане велик цар или голям свят човек.

Каундиня (пали: Кондана), най-младият и по-късно да става първият архат освен от Буда става известен с това, че е единствения, който недвусмислено предрича, че Сидхарта ще стане Буда.

Докато, според по-късната традиция и легенда обрисуват Сидходана като наследствен владетел, наследник на Слънчевата династия на Икшваку (пали: Окака), много учени смятат, че Сидходана бил избран като вожд на племенен съюз.

Ранните текстове показват, че Гаутама не е запознат с преобладаващите религиозни учения на своето време, преди той да се остави на религиозния си стремежа, което се казва, че е бил мотивиран от екзистенциална загриженост за състоянието на човека.

По това време много малки градове-държави са съществували в древна Индия, наречен Джанапади, пише Супер 19'.

Републики и вождества, с разсеяна политическата власт и ограничена социална стратификация са били рядко срещани сред тях и били причислявани като гана-сангхи .

Общността на Буда изглежда не е имала кастова система. Тя не била монархия и изглежда е била структурирана или като олигархия или като форма на република.

По-егалитарната гана-сангха форма на управление като политическа алтернатива на силно йерархичните царства, може да се е повлияла от развитието на шрамана-типа джайниски и будистките сангхи, където монархиите клонели към ведическия брахманизъм.

Сидхарта се ражда в царско индуско семейство от рода Кшатрия. Той бил отгледан от малката сестра на майка му Маха Паджапати.

По традиция се казва, че неговата съдба по рождение била да бъде цял живот принц, и имал три двореца (за сезонно обитаване) построени за него. Неговият баща бил цар Судходана, които искал за сина си да бъде велик цар, казано е и че баща му го пазел от всички религиозни учения и знание за човешкото страдание.

Когато Сидхарта става на 16 години, баща му предполагаемо урежда неговия брак с братовчедка на същата възраст наречена Яшодхара . Според преданието тя ражда син, наречен Рахула.

След това Сидхарта живее 29 години като принц в Кипалавасту. Въпреки че неговият баща уверява Сидхарта, че ще му даде всичко, което иска или се нуждае, будистките ръкописи разказват, че в с течение на времето в бъдеще Буда почувствал, че материалното богатство не е неговата крайна цел.

На 29 години Сидхарта напуска своя дворец, за да се срещне със своите поданици.

Въпреки усилията на баща му да го скрие от болестите, старостта и страданието, Сидхарта успява да види старец. Когато неговият колесничар Чанна му обяснил, че хората остаряват, принцът тръгнал на по-далечни обиколки извън двореца.

По време на тези обиколки той срещнал случайно болен човек, гнил труп и аскет. Те го депресирали и той отначало се стремял да преодолее стареенето, болестите и смъртта живеейки аскетичен живот.

Съпровождан от Чана и качен на коня си Кантхака, Гаутама напуснал двореца си, за да стане просяк. Казано е, че "копитата на коня били заглушени от боговете", за да попречат на пазачите да узнаят за отпътуването на Сидхарта.
Отначало Гаутама заминал за Раджагаха и започнал аскетичен живот чрез просене на милостиня на улицата.

След това хората на цар Бимбисара разпознали Сидхарта и цар научил за неговото търсене, Бимисара предложил на Сидхарта царския трон.

Сидхарта отхвърлил предложението, но обещал да посети негово царство Магадха първо, след като постигне просветление.

Той напуснал Раджагаха и практикувал аскетизъм с двама отшелници. След като усвоил напълно учението на Алара Калама (скр. Арада Калама), той бил помолен от Калама да го наследи.

Все пак, Гаутама се почувствал неудовлетворен от практиката и се премества да стане ученик на Удака Рамапута (скр. Удрака Рамапутра).

С него Сидхарта достига висши нива на медитативно съзнание и е отново помолен да наследи своя учител. Но, още един път, той не е удовлетворен и отново се премества.

Сидхарта и групата на петимата спътници, водени от Каундиня тогава, е казано, че решават да доведат аскетизма си още по-далеч.

Те се опитали да намерят просветление чрез лишаване от земните блага включително храна, практикуване на само-мортификация.

След като почти не умира от гладна смърт ограничавайки приема на храната си около едно листо или ядка на ден, Сидхарта се сгромолясва в една река по време на къпане като почти не се удавя. Сидхарта започва да преразглежда пътя си.

След това, той си спомнил момент в детството, когато той гледал баща си да започва сезонното оране. Тогава Сидхарта достига концентрирано и съсредоточено ниво, което било блажено и освежаващо наречено дхяна.

Според ранните будистки текстове, след като осъзнава, че медитативното състояние джхана е правилният път към пробуждане, а крайният аскетзъм не върши работа, Гаутама открил това, което будистите наричат Средния Път — път на въздържаност далеч от крайностите и само-задоволението и само-мортификацията.

В една известна случка, след като умирал от глад и бел отслабен, той се казва, че е приел мляко и оризов пудинг от село момиче на име Суджата.

Толкова бил изтощен на вид, че тя погрешно е повярвала, че Сидхарта е дух, който щял да ѝ изпълни желание.

След тази случка Гаутама сяда под вид индийско смокиново дърво, познато като Дървото Бодхи, в Бодх Гая, Индия, когато той дава обет никога да не стане докато не намери истината, водеща до просветление .

Каундиня и останалите четири спътници напуснали Сидхарта, вярвайки че той е изоставил своето търсене и е станал недисциплиниран. След известните 49 дни медитация, на 35 години е казано, че Гаутама Сидхарта постига просветление.

Според някои писания, това се случва приблизително на петият лунен месец, докато според други, това става на дванадесетия лунен месец. От този момент, Гаутама е бил известен на последователите си като Буда или "Пробуденият" ("Буда" също така понякога се превежда и като "Просветленият"). Той често е посочван в будизма като Буда Шакямуни или "Пробуденият от клана Шакя."

Според будизма по време на неговото пробуждане Буда осъзнал пълното вникване в причината за страданието и необходимите стъпки за отстраняването му. Тези открития стават известни като “Четирите Благородни Истини”,[30] които са сърцето на будисткото учение.

Чрез овладяване на тези истини, състоянието на върховно освобождение или нирвана се смятат за възможни за всяко живо същество. Буда описва Нирвана като съвършен мир на ума, който е свободен от невежество, алчност, омраза и други мъчителни състояния или "замърсяванията" (килеси).

Нирвана също се счита за "края на света", в които никакви лична идентичност или граници на ума не остават. В такова състояние съществото притежава Десетте характеристики, принадлежащи на всеки Буда, допълни 19'.