Еротичен мит, модел и актриса, на 48 години и с 2 деца, Моника Белучи продължава да бъде невероятна. Тя се чувства свободна жена и обяснява как така го прави, след като се води омъжена за колегата си Венсан Касел. Красавицата живее между Париж, Лондон, Рим и Бразилия.

Защо навремето решихте да станете манекенка?
Имало е доста моменти, в които се чувствах третирана като предмет, докато бях модел. Само че ми харесваше много да се снимам. Гледах албумите на големите фотографи като Ричард Аведън и ме очароваше красотата. После работех за него и това беше форма на среща с Красотата.

Помните ли началото?
Разбира се. Аз съм момиче, родено в стабилно семейство от малко провинциално градче – Чита Векиа с 40000 жители. Животът беше толкова прост, удобен, равен, все същите хора, все същите приятели – лятото с ваканциите, зимата – в училище...Сигурно заради всичко това, когато бях на 15 – ученичка в началото на гимназията, започнах да работя епизодично като модел. Вече в университета го правех доста по-сериозно. Точно този нов живот търсех и исках – с пътуванията, с постигнатата икономическа независимост. Имах чувството, че вече съм много голяма.

От една страна се водите наследница на София Лорен, от друга в последния си филм играете 60-годишната съпруга на иракски поет – кой образ, направен от вас в киното ви е най-близък?
Обичам екстремните образи. Обичам чувството, че ролята бяга от контрола ми или че самата аз се променям. Иначе работата на актьора е свързана със способността да се отдалечи и да се конфронтира с режисьора. Винаги работя само с хора, които много уважавам. Ето сега започваме с Кустурица – харесва ми неговата лична вселена и силния му поглед. Приемам ангажименти при режисьори, които ми дават шанса да откривам тъмната си страна.

Не се ли уплашихте, когато родихте дъщеря си Дева на 40, че режисьорите ще ви забравят, че няма да ви търсят и да ви канят повече?
Не. Винаги съм искала истински да си имам деца и когато съм била бременна или съм ги раждала, никога не съм се замисляла дали ще ми струват кариерата. Взех обаче решение да родя в зряла възраст, а не когато бях млада, защото преди това не спирах да пътувам и имах толкова много неща на главата, че не можех да си представя да отгледам деца. А аз винаги съм искала да се посветя на майчинството, когато родя, да си гледам сама хлапетата. В противен случай, цял живот щях да се чувствам виновна, че не съм била подготвена с опит или че не съм им отделяла достатъчно внимание. От друга страна, ако бях отлагала твърде дълго и не бях станала майка, част от мен вече би била мъртва.

Искате да кажете, че раждайки сте били подгтовени за рязката промяна в живота, която носят децата?
Не съвсем. Децата наистина се превръщат в абсолютен приоритет, щом се появяват в живота ни. Но пък това е щастие, защото няма по-чиста любов на света. Не мога да изкарам и до днес повече от седмица, без да бъда с моите. Наела съм частен учител за Дева, за да може да пътува с мен, където и да бъда по света.

Децата ви са още малки, съзнават ли, че мама и татко са големи звезди?
Имат някаква представа, разбира се. Но това не значи, че живеят в някакъв измислен свят. Аз прекарвам повече време с тях, отколкото всяка друга майка, която познавам. Повече съм майка, отколкото съм актриса. Вкъщи съзнателно не държа списанията, в които ме снимат и нямаме дивидита на филмите ни с Венсан. Децата са гледали една наша обща комедия и толкова. Честно казано, не са ни разпитвали с подробности за нашата работа, но естествено чувстват интереса към всеки от нас, когато пътуваме заедно. Няма как да се избегне.

Каква , освен блясъка на прожекторите, е разликата между тяхното и вашето детство?
Моите родители бяха доста млади и си говорехме на един език, когато растях. Но не съм и мечтала за живота на моите момиченца – те толкова много пътуват, толкова повече неща знаят от мен на тяхната възраст и от толкова повече неща се интересуват... Опитвам се много да си говоря с тях, за да се разбираме и да си имаме доверие от самото начало на пътя им.

Все пак не бяха ли вашите родители против да се занимавате с моделство?
Не, изобщо. Подкрепяха ме, защото виждаха, че много го желая, че се нуждая от това. Бяха доста по-отворени от съучениците ми, които са ме критикували за избора. Модел и актриса – що за професия е това? Така ме питаха с очевиден намек за жените, които си изкарват парите с лице и тяло. Провинциални комплекси. За тези хора има „сериозни” професии като лекарската и несериозни като моделската и актьорската, но то си е за тяхна сметка.

Какво работеха вашите?
Баща ми работеше в агенция за транспорт с камиони. А майка ми си седеше у дома. Типично по италиански. Животът й беше посветен на грижите за мен и сигурно заради това самата аз станах толкова отдадена майка. Аз бях нейното време, нейната любов и нейното посвещение. Сега моите момичета са същото за мен.

Не са се притеснявали за вас, когато сте пътували и сте живеели сама далеч от дома?
Не. Бях доста независима и те ми имаха доверие, защото бяха наясно, че зная какво правя и защо го правя. Аз съм малко по-недемократична майка или поне такава се виждам, когато моите пораснат. Благодарна съм, че родителите ми съзнаваха – образованието е изключително важно, но най-важно е човек да отгледа онова, което расте в него като талант, амбиции, желания и дарби.