Всички сме чували за Орфей и неизменно си го представяме като легендарен музикант с лира. Един филм, който излезе буквално преди дни, разбулва загадките около най-известния тракиец. Истината за Орфей представя митичната личност като истински човек. И разкрива невероятни факти около нея.

Като съпоставя нещата, човек без да иска се пита дали Орфей не е нещо като първообраз на Христос?

Също като бащата на нашата вяра, тракиецът е бил историческа личност. Има 3 доказателства за това твърдение. Едното е споменаването му в похода на аргонавтите, редом с бащите на Ахил, Аякс и други герои от Троянската война, която е документирано историческо събитие. Второто доказателство е кодирано в надпис от град Парос, според който “Орфей живял едно поколение преди Троянската война”. В Суда също имаме надеждни сведения като източник за участието на Орфей в исторически събития.

От цялата тази информация западните учени приемат, че той е пребивавал по нашите земи около 14 в. пр. Хр. Само българската тракология на проф. Фол отхвърля доказателствата и приема Орфей единствено за мит. Той обаче бе опроверган от изследванията на професор Венедиков и най-вече от откритието на проф. Овчаров на гроба на тракиеца в светилището Татул. Така в 21-ви век изяснихме нещо, което е описал още древният хронист Диодор, който нарежда Орфей сред най-изявените личности на античността. Около гроба му в Татул е намерена керамика от всички части на Средиземноморието. Което пък според проф. Овчаров значи, че култът на Орфей е бил международно учение с хиляди последователи.

Това само подсказва, че освен баща на музиката, поезията и философията, които именно нашите предци – траките, разпространяват в Гърция, нашият човек е бил и водач. Пак според Диодор той получава образование в Египет и пренася оттам първата религия с един Бог. Това е култът към слънцето, който според Орфей трябва да реформира тракийската религия. Според нея има Богиня – майка и нейния син Дионис, към които се правят кървави жертвоприношения.

Като един предтеча на християнството, Орфей отрича Бог да иска кръв. Той проповядва смирение и разбирането си за божествеността на душата, което после намира висш израз в учението на Христос. Бедата е, че думите на Орфей са предавани като тайна реформаторска идея в тайното общество на последователите му, но само от уста на уста. Не оставят писмени следи. Църквата нито отрича, нито дава гласност на тези неща. Но изображения на Орфей в стила на Иисус присъстват в Калистовата катакомба и в Света Домицила в Рим.

Факт е във всеки случай, че думите му явно са заплашили със своята революционност устоите на тогавашната власт, защото Орфей е убит. В най-престижните музеи на целия свят се пазят изображения върху стени и вази със сцената на покосяването на твореца. Тази смърт безспорно е по политически и икономически причини.

В легендите, естествено, присъстват други, по-популистки версии – според едни творецът намира края си заради създаването на своята “наука за ритмизирани слова” или иначе казано, заклинания и магии (сигурно затова мнозина го приемат като баща на астрологията). Според други траките не можели да приемат, че той внесъл в техните бойни редици мъжката любов.

Това, което тогавашните властници не могат да отнемат на Орфей, е признанието му за основоположник не само на нашата, но и на цялата европейска цивилизация. Той оставя идеите за безсмъртието на душата, за диалога между различните култури и това, че няма нищо ново под слънцето, както и разбирането, че в основата на пътя е смирението – да не се вреди другиму, за да има човешко развитие.