За първи път след 31 години раздяла четиримата от „Рики е повери” се събраха миналата седмица на погребението на 23-годишния Алесио - син на мустакатия веселяк от състава Франко. Момчето умира от сърдечен удар, причинен най-вероятно от свръхдоза наркотици.

Сензацията беше, че на церемонията дойде изгонената от групата блондинка Марина, която получава присъдата от колегите, защото свалила гаджето на зеленооката си колежка Анджела. Заради смъртта на момчето се провали и бляскавото завръщане на сцената на Сан Ремо на групата, която там трябваше да промотира новия си диск.

Случайностите преследват симпатягите още от старта на кариерата им. Франко, вече на 70, и Анджело, който преди седмица стана на 67, са част от генуезката група „Джет”, когато по-младият красавец забива секси мацка, която му е адашка. Тя става третият член на бъдещата група и името й е Анджела. Тя води в състава приятелката си Марина, за да направят имитация на супер популярните по онова време американци „Мамас енд Папас”.

По-късно „АББА” пък ще имитира „Рики е повери”. Именно това име избира за групата първият им продуцент, защото както певците обясняват били „богати на идеи и мечти, но бедни откъм джобове”. Началото е през 1967 г. След това излиза първият им сингъл – кавър на „Би Джийс”. През 1970 г. участник в Сан Ремо се разболява и те излизат на сцената като резерви „по заместване”. С „Първото красиво нещо” младоците стигат до второто място. Истински звезди обаче стават следващата година, когато пеят „Каквото ще става...” или Che sara’- хит на Хосе Фелисиано, който пеят заедно с инвалида и ги прави известни. Отново не им дават първата позиция, но публиката ги обича. Всяка година „Рики е повери” правят нови и нови хитове на Сан Ремо и никога не им дават първото място дори през 1981 г., когато изпяват най-ударната си песен Sara’perche’ ti amo – „Защото те обичам”, но това им стига едва за петата позиция. Получават голямата награда чак, когато вече са ветерани през 1985 г.

Закъснялото признание обаче им носи късмет, защото им отваря територия, която ги храни и до момента – соцлагерът, където преди това са пускани само в България. „През 1985 г., беше самото начало на „перестройката”, направихме голямо турне в ГДР и Чехословакия. Следващата година отидохме за първи път в Съветския съюз. Турнето ни там беше 45 дни! Покани ни лично Горбачов. Той много харесваше песента ни Sara’ perche’ ti amo. В Източна Европа след успеха на тази песен в Сан Ремо са продадени милиони пиратски копия. Все едно, точно в деня, когато трябваше да пеем в Киев – на броени километри от украинската столица гръмна АЕЦ Чернобил. Заставиха ни да останем в Ленинград, сега Санкт Петербург, което беше за наше добро”, разказват неостаряващите хитмейкъри, които имат поне 20 парчета, известни на всеки европеец.

„Рики е Повери” в момента продължават да бъдат суперзвезди в необятната страна. „Към новия ни диск има толкова голям интерес, че освен по телевизиите и в големите градове, ще пеем на концерт чак в Петропавловск Камчатский, което е близо до Япония – на другия край на света. Там ни очакват 30 000 души! Ходим в Русия по няколко пъти на година, като единствената ни пауза за последните 27 години е била между 1989 – 1994 г., когато в Москва положението беше страшно. Канят ни и за частни партита, и за участия в големи клубове, но в Двореца на спорта в столицата на тази огромна страна пеем пред 40 000 души. Участваме в различни телевизионни предавания, даже и в шоута за таланти като руския Х-фактор, където играехме жури.

Понякога пеем дори без пари, което се е случвало на големи концерти на Путин, Медведев, МВР. Обикновено предпочитаме да се изявяваме в голямата зала на Кремълския дворец на конгресите, където без проблем продаваме 4500 билета, колкото е капацитетът на салона”, разказват още „Рики е повери”. Хора с ляво мислене, те се радват на тази слава, която им дава възможност да не разчитат само на отчисленията от старите песни в третата си възраст.

Всички от състава живеят в прекрасни къщи с паркове. Анджела, като най-предприемчива, е съчетала имението с хотел за селски туризъм по програма на ЕС. „Така не се чувствам самотна, защото витаги идват различни хора и общувам активно с тях”, разказва стопанката на ранчото в италианските планини.