10 години след убийството на МИЛИАРДЕРА Илия Павлов на 7 март 2003 година нито тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов, нито прокуратурата са съобщили на обществеността кой е поръчителят и кой е извършителят на този атнетат. А това е твърде важно, защото той е основната брънка в престъпна верига. Покушението срещу Павлов даде началото на ударна серия от посегателства срещу босове – след него паднаха главите на Фатик, Димата Руснака, Косьо Самоковеца, Стоил Славов, Жоро Илиев, Емил Кюлев, Доктора и още много знайни и незнайни лидери на българския бизнес такъв, какъвто го създаде преходът, пише Супер 19'.

Тези дни се прокрадна версията, че Килърите, които са обвиняеми за разстрела на наследилия Павлов на трона на най-богат българин Емил Кюлев, били изпълнители на мократа поръчка за шефа на Мултигруп. Което би било странно, понеже досега убит малко след атентата пред сградата на корпорацията руснак беше сочен за логичния килър. Понеже, както се знае, най-често стрелящите по хора от подобен ранг не оцеляват дълго след като са си свършили работата.
Приказките около възможните извършители, които е практически невъзможно да се разкрият десетилетие след атантата са само шум за публиката, за да не бъде отговаряно на много па-важния въпрос, а кой или кои са поръчителите.
Досега в пресата е имало много догадки: първо дойдоха жълтите

сензации за вдовицата Дарина,

която обаче, ако съдим по разпродаването на къщите й едва ли е в цветущо финансово положение. Това изключва парите на фамилията като основен мотив, защото е очевидно, че тя не спечели нищо от убийството.  Ако би била Дарина, тя не би допуснала разпадането на империята Мулти за няколко месеца и заграбването на тлъсти парчета от нея от замовете на Павлов.
После дойде задължителната при убийството на подобни фигури руска връзка – не е тайна, че големият бизнес в Мулти беше търговията с газ от Русия, която изправи Илия Павлов срещу врагове като Андрей Луканов и Иван Костов и

отсичането от групировката на най-технологичното й и перспективно крило – Овъргаз

Само че най-вероятната истина за убийството трябва да се търси някъде около репликата, написана от бореца за правда и свобода Георги Кадиев в негова статия във вестник Дума от 90-те, подписана от Илия Павлов. Става дума за класическата фраза за откъсването на опашката на гущера.
Понеже няма как един млад борец хей тъй на да направи първата частна фирма в България и три години по-късно да се окаже най-едрия капиталист на републиката и да получи комплимента, че цялото правителство на Беров е правителство на Мултигруп, очевидно е, че зад якия гръб на спортиста се крият кукловоди.

Ако чичовците са решили, че рязането им като опашка е заплаха,

нищо чудно да са поискали да се разплатят с творението си – Октопода Мулти. Нека не забравяме, че през 90-те години има един известен и един неизвестен атентат срещу Илия Павлов. И нека също така си припомним, че неговата съдба постигна и част от другите назначени милионери, докато се намериха и оцеляващи момчета от техните съдружници. Това сигурно трябва да говори нещо.
И за да се върнем на конкретиката Мулти, трябва да подчертаем: показателно е, че

печелившите бизнеси на групировката и до днес работят – ето Николай Вълканов

с неговите рудници и Нели Сандалска с нейните хотели. Само дето Павлов и неговите наследници – т.нар. фамилен тръст, не вземат своето от тези бизнеси.
В този смисъл показателни са и думите на първия шофьор на Илия – бизнесмена Димитър Джамов, изречени пред Пик във връзка с липсата на заместниците на сина му от панихидата на 7 март тази година:  „Съпругата му Дарина не можа да пристигне за помена с децата. Имаше някои бизнес личности, които също отсъстваха, което е непростимо, но не искам да им правя реклама и да ги назовавам публично. Нямаше ги и заместниците на Илия, явно са го забравили”.
Вероятно, ако би се разследвала смъртта на поканения малко преди убийството на боса да го консултира за изтичане на милиони от корпорацията професионален консултант Боби Геновски, която медиите незнайно защо равнодушно отминават и до днес, вероятно доста отговори ще бъдат намерени. Но ако те не се търсят, остава само мълчание.