Шекспир не е един човек, актьор от 16-и и 17-и век, а са двама благородни съпрузи. Това пише в сензационна книга, която излезе у нас. Автор е руският изследовател Иля Гилилов, а названието на томчето е „Играта „Уилиам Шекспир” или Тайната на Великия Феникс”, съобщава Факел. Тя е плод на близо 40-годишна проучвателна работа на автора върху т.нар. Шекспиров въпрос: кой е истинският автор на творбите на знаменития драматург. Иля Гилилов е бил научен секретар на Шекспировата комисия при Руската академия на науките, написал е редица статии по история на английската култура от ХVI-ХVII в. Но този негов обемен труд няма аналог в света, а западните литературоведи научават редица факти, установени за първи път от него. В българското издание са прибавени и нови факти, които липсват в предишните.

Гилилов застъпва тезата, че зад името „Шекспир” се крият... двама души. Това са Роджър Манърс, 5-и граф Рътланд, и съпругата му Елизабет Рътланд, дъщеря на един от най-големите поети на времето - Филип Сидни, автор на знаменитата „Аркадия”, известен с псевдонима „Феникса”. Роджър е роден на 6 октомври 1576 г. в замъка Белвоар, недалеч от легендарната Шъруудска гора, и умира мъчително на 26 юни 1612 г. в Кеймбридж, на 35-годишна възраст. Елизабет (Сидни) Рътланд е родена през 1585 г. и се самоубива малко след като смъртта на Роджър е потвърдена. Тя е на 27 години. Двамата сключват брак през 1600 г. и живеят заедно 12 години.

По сведения на техни съвременници, бракът им е фиктивен: те нямат деца и отношенията им остават платонични. Роджър е високообразован – той учи в университетите в Кеймбридж, Оксфорд и Падуа – ренесансовата научна „Мека” за британците, което обяснява твърде много подробности от Шекспировите пиеси. Заедно с него в Падуа учат и двама датски студенти, на име Розенкранц и Гилденстерн. Самият Рътланд също посещава Дания и прочутия замък Елсинор. В отделни сонети, монолози и сцени от пиесите личи и намесата на Елизабет, която без друго се изявява в литературата. Исторически се потвърждава, че Роджър се озовава винаги там, където би трябвало да е Шекспир, но присъствието му остава скрито.

Гилилов допуска и нещо особено интересно. За да осъществява необезпокояван литературните си намерения, Рътланд, със съучастието на цялата плеяда Шекспирови съвременници, прибягва до най-ревностно пазената мистификация в литературната история на човечеството. Художествена му маска се сдобива с биография! За целта бива „зает” живота на долнопробния актьор и ниско образован човек Уилиам Шакспер от Стратфорд на Ейвън, за когото знаем лошо съхранените факти от скромното му житие.