Д-р Николай Михайлов е лекар психиатър, магистър по теология. Работил е като преподавател по психология в НАТФИЗ Кръстьо Сарафов и Нов български университет. Бил е преподавател и по психиатрия. От 2005 до 2009 година е депутат от партията на експремиера Иван Костов – ДСБ. Днес той е един от най-интересните коментатори на обществено-политическите процеси у нас. Женен, с две деца.
 
Д-р Михайлов, напоследък върви един дебат за това положително ли е позитивното мислене. Нека първо ви попитам – смятате ли за нужна изобщо подобна дискусия?
Добре е да има подобна дискусия. Ще бъде занимание, встрани от битовата грижа. Няма да е лошо да помислим и по „отвлечени” въпроси.
 
Според психолога д-р Пламен Димитров модата позитивно мислене е бизнес за милиарди, който се развива с подкрепата на политически и финансови кръгове, които имат интерес от примитивизация и инфантилизация на населението. Съгласен ли сте с подобно твърдение?
Не знам доколко тази „мода”, както справедливо я наричате, е задкулисно организирана и „финансово подкрепяна”, като технология на глобалния контрол. Въздържам се от такъв тип обобщения, защото отвеждат при „Ротшилд” и „Протоколите на сионските мъдреци”.  Това ще е клопка на отрицателното мислене, а сме се решили да страним от него. Старая се да мисля „позитивно”, в духа на нормативния оптимизъм. Представям си световната олигархия, загрижена за общото благо, натъжена от световното зло и напълно безкористна. Не искам да изключвам тази олигархия от обсега на „положителното мислене” и тя носи душа. Пъдя мрака, сиреч.

Иронията настрана, позицията на д-р Димитров ми се струва задълбочена, встрани от плиткия „професионален” стандарт и  от трафаретите на конвенционалната психотерапия. Позицията на д-р Димитров има заслугата да е и провокативна за клиентите на тази психотерапия, доколкото оспорва тяхната неутолима потребност да бъдат обнадеждавани, въпреки реалността и бих казал въпреки здравия разум.
 
Противниците на тази нова мода твърдят, че позитивното мислене не може да е постоянна величина, че то дори е опасно, защото притъпява критичността, самокритичността. Според защитниците й  – позитивно мислене не е реакция на дадена ситуация, а вътрешна нагласа, вътрешна толерантност към различното, но и към подобното. Кои аргументи ви се струват по-силни?
Позитивното мислене е елемент на ню ейдж културата, на консюмеризма и рекламата. Това „мислене” е нещо като кредо на модерния човек, бон тон на цивилизования консуматор. Нищо по-кичозно от тази култура, обаче, нищо по-умствено безпомощно и дръзвам да кажа - естетически отблъскващо. Метафизика за домакини. Вселената е преживявана, в рамките на това умозрение, като лоно на нарцистичните тайнства, като космически спа център. В центъра, фигуративно казано, е клекнал новоевропейския потребител, в поза лотос, реализиран и „зрял”, способен да прави „избори” в свой интерес, алтруистичен и „емпатичен”, в пълна хармония на духа, душата и тялото. Блестящо образован в екзотичната кулинария и  тантричния секс. Злото е илюзия, вярва той, преодолима по финансов и медитативен път. Достатъчно е да се разведеш. Християнството е тоталитарно суеверие, фашизоидна репресия върху светостта на „желанието”. Вината е кастрационен страх, инфантилен свръхазов ужас, мазохистична патология. Крайно плитка идеология, същински кич. Много вреден кич.

Генезисът на тази масова душеспасителна утопия е свързан с перипетиите на модерния секуларизъм, с атеизма на Новото време. И с това което нарекоха пермисивна корнукопия – фантазия за безотказно действащ и всеобщо достъпен „рог на изобилието”. Положителното мислене е  правило на ведрия потребител, консюмеристки канон. Препоръчват това „мислене” като стил и добродетел на благоразумието, като дълг на „добротата”, но няма в него нищо повече от елементарен психологизъм и  евтина препоръка за повече „бодрост”.

Тази стратегия не издържа съприкосновение с реалността и се разпада при критичен анализ.
 
Пазарът е пълен с книги за самопомощ. Критиците на подобен тип литература твърдят, че те причиняват повече вреди, отколкото ползи - защото говорим за едностранчиво мислене, което пречи да се справяме със собствените си недостатъци, както и, че се влошава качеството на отношенията между хората. Вие какво мислите за тази литература?
Може и да помогне, но само в границите на генералната илюзия. Някои от тези ръководства за щастие в джобен формат тласкат на Изток, към духовната родина на медитацията и превъплъщенията. Към профанизирания източен мистицизъм на калифорнийските ашрами. Подвластна му е, например, Опра Уинфри, знаменития ментор на американските домакини, подкокоросвана от Дипак Чопра и Ерхард Толе. Америка е луда по индуизирания кич. От това умонастроение е изпъдено трагичното чувство за живота, проблематичния контакт със сложната и загадъчна реалност, то капитулира с лесни решения пред изпитанието да си жив. Откъде си се взел, как си възникнал е безинтересен въпрос, защото има ясен и „научен” отговор – от Дарвин и нищото. Мисли положително, обаче. А на какво основание? На никакво. Мисли положително, за да не питаш. Търсещият смисъла страда от невроза, казва Зигмунд Фройд.