Панайот Панайотов е роден в Айтос на 28 март през 1951г. През 1976 г. завършва Музикалната академия в София. Два пъти е носител на Гранд при на фестивала Златният орфей (1979 и 1980 г.). Има 16 албума. Негови са хитовете Шопкиня, Момчето, което говори с морето, Охридското езеро, Обич (Искаш огън да ти дам), Кристина, Горчиво вино и много други. Изпълнява песни на Том Джоунс, Хосе Фелисиано, Ролинг Стоунс, Енгелберг Хънбърдинг. Любимият му певчески стил е евъргрийн. Работил е дълго време в Швеция, Норвегия, Финландия. Избран е за най-добър глас на фестивала в Кастълбар (Ирландия) през 1980 г. Преди няколко дни естрадният изпълнител стана на 62 години и с удоволствие даде интервю за Супер 19'.

Какво си пожелахте на рождения ден?
Пожелах си по-здрав кръст в неравната борба, в която участвам. Имам предвид моя занаят. Да имам повече сили, за да успея да се преборя с ужасната конкуренция, на която ни подлага съдбата, всичките останали изпълнители, чалгата, елитарните музиканти. Моята балканска и славянска музика, която правя малко е изтикана в ъгъла. За съжаление много малко внимание ѝ се обръща, загърбва се и това много ме тормози.  

Смятате ли, че има едно завръщане към естрадната музика в България?
Изобщо не смятам, че е така. В момента е една голяма бъркотия, един миш-маш, всеки дърпа чергата към себе си, налага своята музика. Аз също не правя изключение, но твърдя, с много болка, че славянската популярна музика е в забвение.

Има ли отлив от попфолка в България?
Според мен няма, това е само прах в очите на някои хора. За мое съжаление тази музика стабилно се е настанила в публичното пространство, в което самата чалга няма никаква вина, причината е в консуматорите. Феновете на фолка продължават да се множат.

Кога записахте песента Горчиво вино, която по-късно Веско Маринов направи свой хит?
Още през 1978г. записах Горчиво вино, по текст на Евтим Евтимов и музика на великия Ангел Заберски, а аранжиментът направи Вили Казасян. Записах я с Биг Бенда на БНР. В началото песента нямаше такава голяма популярност. Аз я изпях няколко пъти с бенда на живо, но не направи такова впечатление. Много по-късно, когато я презаписах и направих една музикална китка от моите хитове Обич, Бащината къща и Горчиво вино, тогава придоби доста известност. Започнах да я изпълнявам по концерти и участия в цялата страна. При Веско Маринов обаче песента е със съвсем друго звучене, защото неговата музика я написа Тончо Русев.

Как се чувствате след 38 години на сцената?
Чувствам се ветеран. Нямам толкова голяма натовареност, колкото преди години, когато правех много повече концерти. Сега имам хъс, имам енергия, възможности, но причините са някъде другаде сигурно.

Имате ли любима песен от Вашия репертоар?
Във всеки случай не казвам всички песни са ми любими, защото имам такива, от които никак не съм доволен. Любима ми е "Момчето, което говори с морето". Не мога да кажа колко пъти съм я изпявал. Охридското езеро също. Може би най-се разтапя сърцето ми, като изпея Една зима с Кристина. Това е един голям хит на Здравко Чолич от 1976 година. Тя ми е най-мила. Претърпяла е две кавър версии в мое изпълнение. Също, както и Момчето, което говори с морето. Просто преди години  изпях един път, не ми хареса и преди 13 години ги направих още веднъж. И няма никаква гаранция, че след 10 години няма да ги направя още веднъж.

Записвате ли нови парчета?
Записах една нова песен по музика на Найден Андреев, текст на Иван Тенев и Сашо Петров , казва се Пирине, но става дума за поп музика, разбира се. Много се гордея с тази песен. Продължавам активно и с концертни участия. Аз възобнових творческата си дейност с Роси Кирилова, с която имам издадени албуми. Преди години пълнихме залите заедно и ето сега се завръщаме на голямата сцена. Електронните ни медии трябва да обръщат много по-голямо внимание на поп музиката, не само заради мен, а и за всички колеги, които имат стабилно присъствие в музикалната съкровищница на България. Ще дам само един пример. Медиите не ни дават гласност и ни изтласкват настрани. Само като дойдат избори, тези, които искат да се пъчат пред народа, избират нас да им пеем по предизборните срещи и концерти. Това, разбира се, е риторичен въпрос.

Какво ви даде музиката?
Даде ми известност. Даде ми моето лице. Познава го цяла България. Тук-там и гласа ми познават. Даде ми и много приятели. Даде ми много завистници, много неприятели, злобари, хора, които много често се заяждат по улицата заради името ти, заради това, че си Панайот Панайотов. И аз не им оставам длъжен. И, ела да видиш какво става – скандалчета по български./смее се/

Кои са любимите Ви български изпълнители?
От женските гласове лидерката ми е Петя Буюклиева. Тя е страхотна певица. Харесвам също Тони Димитрова и Силвия Кацарова. Имам си и двама любими певци от мъжкото съсловие – Наско от Б.Т.Р. и, разбира се, Данчо Караджов.

Какво не знаят вашите почитатели за Вас?
Страхувам се, че всичко знаят. Едва ли не съм един прочетен вестник. Аз си имам доста тайни. Смятам, че не е удачно да ги споделям. Не е разумно от моя страна да се разкривам сто процента. Ще цитирам една моя фенка, която казва: “Много обичам, вас артистите, да ви гледам на сцената, но не искам да ви знам личния живот”.

Вълнувате ли се от обстановката в България, от протестите?
Вълнувам се, защото аз съм от тая страна на барикадата, от която е и целият ни изморен народ.

Как релаксирате?
Кося на вилата с ръчна коса. Дворът ни е много голям. Обръщам сеното, за да се изсуши. За мен това е много тежък труд, но искам да го правя, защото страшно ме успокоява. Чувствам се здрав, силен, чувствам, че живея.